It always makes sense

Предупреждението

Докато се разхождах по коридорите забелязах Райли обърнах се с надеждата да не ме види.
-Мегън!-изкрещя тя.
-Мамка му-прошепнах.
-Трябва да поговорите с Еди.
-Вчера си казахме достатъчно неща.
-Не може да позволите на една дребна спънка да ви скара познавате се от малки.
-Явно не се познаваме толкова добре, не искам да говоря за това съжалявам Райли-обърнах се и тръгнах към стаята.
За пореден път оставих емоциите да ме завладеят.Чуставах се ужасно.

Гледната точка на Ник

-О, стига Ник няма да успееш-мърмореше Джейк.
-Затвори си устата!-хвърлих топчето и то влезна точно в коша.
-Следващият път не се съмнявай в мен-потупах Джейк, а той се засмя.
-Момичета тази Мегън е мега задръстената не знам как въобще момче като Ник се е хванало с нея-чух дразнещия глас на Катя.
Думите ѝ ме издразниха много.Няма право да говори така и то за моето момиче!
Отидох до нея и я хванах за ръката нямаше да се разправям с нея пред всички.Бутнах я до стената и я погледнах право в очите.
-Чуя ли още една лоша дума за Мегън ще ти се стъжни живота.Ясен ли съм?
-Да-изглеждаше уплашена, но на мен не ми пукаше.
-Сега ще отидеш и ще кажеш на приятелките си, че и те са предупредени-дръпнах ръката си.
Изглежда не привлякохме вниманието на никой.Нека видим сега дали ще говори отново така за Мегън.

Гледната точка на Мегън

Бях пред стаята и едва не припаднах пред вратата.Ник се натискаше с Катя пред всички.Преди малко бях тъжна, а сега съм бясна.Как смее и защо по дяволите точно с Катя?
Помислех си, че ние може би след целувката....
За поред път се убеждавам, че съм страшно наивна и глупава.Защо винаги аз попадам на боклуци?
Няма да оставя нещата така.
Отидох до него и го дръпнах настрани без да му задавам въпроси му ударих шамар.
-Какво правиш по дяволите?-сложи ръката на лицето си.
-Аз ли какво правя?Въпроса е ти какво правиш как смееш?-изглеждаше доста объркан.
-О, а сега се правиш, че нищо не е станало.
-Не разбирам какво съм направил.
-На глупава ли ме правиш сега?
-Не, но ти мен явно да-повиши леко тон.
-Ник въобще не ми е забавно спри да се правиш на ударен!-звъннеца би.
Обърнах се и си седнах на мястото.Бях повече от бясна поне да си беше признал.Той също беше ядосан.

Цял ден се отбягвахме.Не разбирам защо той е ядосан не аз съм се целувала с Катя.Тръгнах да излизам от стаята но се заклещихме.
-Мръдни се!.
-Мръдни се ти!-отговори ми раздразнено.
Просто повече не ми се занимаваше с глупости и се мръднах изглежда не очакваше да отстъпя и остана изненадан.
С Ейдриън се поглеждахме от време на време, но веднага отмествахме погледите си.И двамата се познаваме прекалено добре и знаем как се чувства другия.От една страна Райли е права, че не можем да оставим една дребна спънка да ни скара, но според мен той преувеличи доста.Осъзнавам,че и аз се държа глупаво като защитавам Ник.

След последния час Ник ми хвърли един ядосан поглед и излезна от стаята.Продължавам да не разбирам защо той се ядосва?
-Мегън знаеш ли какво му е на Ник?-попита Джейк.
-По-рано се скарахме-въздъхнах.
-Може да не е моя работа, но какво е станало?
Колебаех се дали да разкажа на Джейк, но исках да споделя с някой.
-Хванах го да се целува с Катя пред всички.
-Какво!?
-Да представяш ли си и когато му се скарах той се направи, че нищо не е станало.
-Мегън не си разбрала правилно той не се целуваше с Катя, а те защитаваше защото тя говореше някакви глупости за теб и на него му стана гадно.
Мили, боже толкова съм глупава.
-Та аз му ударих шамар и му наговорих какви ли не глупости-хванах се за главата-щях да му кажа, че спи с всяка втора и, че е като Итън-добре, че поне за това си замълчах.
-Не винаги беше такъв....
-Какво имаш предвид?
-Искам да кажа, че не винаги беше от тези момчета, които си играят с момичетата и ги зарязват.
-Какво го е променило.
-Виж попринцип не трябва да говоря за това защото Ник ще ме убие, но според мен вече трябва да знаеш, седни.
-Аманда го промени изцяло.Тя беше единственното момиче, което Ник обичаше истински.С нея той беше истински щастлив, но един ден той я хвана да му изневерява.Няма как да забравя този ден Ник беше съсипан от тогава дори не иска да чува за това име.От този ден той не намираше смисъл в любовта казваше, че това е просто едно забавление и нищо повевече.Ти страшно много му напомняш на нея.
Всичко вече ми стана ясно.Стана ми гадно за Ник.Аманда доста го е наранила както и аз днес.
-Това си остава между нас Ник по никакъв повод не трябва да разбира, че знаеш това.
-Разбира се няма да кажа нито дума-щом Джейк ми разказа всичко явно ми имаше доста доверие.
-Сега трябва да оправиш нещата между вас защото отдавна не съм ходил на сватба-намигна ми.
-Може да си почакаш още-грабнах раницата си и тръгнах.
Нямаше как да го намеря, но му писах почти съм сигурна, че няма да ми отговори.

Прибрах се, а когато отворих вратата майка ми чистеше в коридора.
-Мамо, прибрах се.
-Да виждам какво ти има?
Разбира се, че ме познава прекалено добре.
-Не, не ми казвай вчера Ейдриън беше тук.
-Какво!?
-Дойде, за да поговорите, но аз както винаги изкопчих информация от него.Искаш ли да поговорим?
-Да, искам.
Влезнахме в хола и седнахме на дивана.
-Мегън, познавате се от малки все още помня как го караше да си играете на принцеси, а той се съгласяваше само, за да си доволна.
-Да и аз си спомням.
-Съветвам те да спрете да се държите и двамата глупаво и да си поговорите защото винаги сте били заедно и винаги ще бъдете.
Мама е права и двамата се държим глупаво утре трябва да оправя нещата и с Ейдриън.Защо постоянно се карам с хората?
-Благодаря, мамо знам какво да направя-прегърна я.

Днес беше ужасен ден Ник дори не ми е видял съобщенията.Мило е, че ме е защитил пред Катя.Надявам се да е добре.