It always makes sense

Балът

Два месеца по-късно

Седнах пред огледалото и започнах да се гримирам.От известно време не се гримирам само защото ми харесва, а и, за да прикрия болката си.Осъзнах, че тази болка няма да изчезне никога, затова трябваше да се науча да живея с нея.Изминаха цели два месеца, но въпреки това имам чувството, че само преди няколко дни го бях видяла за последно.Опитвам се да не мисля толкова често за него, но всяка вечер се появява в сънят ми.Поне там се чувствам щастлива с него.В началото ми беше много трудно да приема нещата и все още ми е, но с времето се научих да се преструвам все по-добре, че почти съм го преодоляла.Райли и Еди са по-щастлива от всякога, а и аз съм доста щастлива за тях.Благодарна съм, че ги имам защото бяха до мен през цялото време както и все още са.Майка ми и Рик също бяха до мен.През това изминало време някои неща се промениха.
-Мегън, кавалерът ти е тук!-извика Рик.
Едно от нещата, които се промениха, е че преди един месец Рик заживя при нас.Изглежда малко прибързано, но майка ми беше убедена, че иска точно това.А, аз нямах нищо против тъй като с него се разбира ме доста добре.
Довърших няколко малки детайли по грима си и след това започнах да събирам някои неща в малката си чанта.След като се уверих, че съм взела всичко бях готова да слезна.Когато слезнах долу и видях кавалерът ми се усмихнах, защото черният костюмът много му отиваше.
-Изглеждаш невероятно-усмихна се и подаде ръката си.
-Ти също-хванах ръката му.
-Готови ли сме да тръгваме?-попита.
-Да.
-Добре.
-Ей, Итън внимай с нея-каза Рик преди да излезем.
-Няма нищо да ѝ се случи-каза и се засмя.
Другото нещо, което се промени е, че с Итън се събрахме.След като Ник замина той продължаваше да бъде все така упорит.Реших да му там поне един шанс.Все пак живота продължава дори и след всичко, което се случи.Радвах се, че мечтата ми да бъда с него се сбъдна, но не мога да кажа, че бях истински щастлива.Защото си представях по съвсем различен начин този ден.

С Итън вървяхме към ресторанта, но не си казвахме и дума.Оказа се, че нямаме много общи теми и ни беше малко трудно да измислим за какво да си говорим.
-Е, решили какво ще правиш на бала си?-започнах аз.
-Да, все пак е след няколко дни.Всичко е уредено.
Преди няколко години си представях, че съм дама на бала му.Изглежда това ще се случи.

За наше щастие стигнахме бързо до ресторанта.Щом влезнахме вътре Райли ни забеляза веднага и се насочи към нас.Роклята ѝ беше тъмно синя и ѝ стоеше много добре.
-Толкова си красива-прегърна ме.
-Ти си много по-красива.
-Здравей Итън-каза и му се усмихна.
-Здравей-той също се усмихна.
Въпреки, че бяха в един клас не си говореха много.
-Къде е кавалерът ти?
-Ако знаех щеше да е добре-засмя се-Реши да провери дали всичко е наред защото не вярва на сервитьорите.
-Винаги е така.
-Предполагам, че няма да искате да висите тук цяла вечер, затова може да дойдете и да седнете.
-Да, идваме-бях се отплесната за момент.
Райли ни показа масата и ни остави.С Итън си взехме по една чаша с вино и се насочихме съм масата ни.Оказа се, че ни е настанила точно до Джейк.Той веднага ни забеляза и стана, за да ни поздрави.
-Мегън, роклята ти е уникална-каза и ме прегърна.
-Костюма ти също не е зле-пошегувах се.
-Явно сме си купили костюмите от един и същи магазин-каза Джейк и огледа костюма на Итън.
-Значи имаш добър вкус-засмя се Итън.
-Ти също.
-Вие седнете аз сега ще се върна-каза Итън и тръгна нанякъде.
Аз и Джейк седнахме на масата и не казахме нищо.Знаех, че иска да ми каже нещо за Ник, но не знаех дали бях готова да го чуя.Отпих от чашата си и погледнах настрани.
-Мегън, трябва да.....-започна той.
-Не, Джейк моля те не го прави.Това, че съм с Итън не означава, че съм забравила за прекрасните му зелените очи или за всички наши спомени.Бих искала да знам как е или какво става с него, но след всичко, което преживях не мисля, че съм готова.
-Разбирам те-каза и поклати глава.
-Я, виж ти кой е тук-чух гласа на Ейдриън и станах веднага.
-Нямах търпение да облечеш тази рокля-щом се изправих се усмихна, а аз го прегърнах.
-Не съм те виждала в костюм от доста време.
-Нарадвай ми се защото следващият път, в който ще ме видиш с костюм ще е на сватбата ми.
-Добре значи ще очаквам сватбата ти с още по-голямо нетърпение.Все пак увери ли се, че всичко е наред?
-Да всичко е наред, но не може да се вярва на тези сервитьори-каза, а аз се засмях.
-Здравей, Ейдриън-появи се Итън и ме стресна.
-Здравей-каза Еди отекчено.
-Е, забавлявайте се после ще се видим-потупани.
С Итън седнахме и започнахме да си говорим.

Изминаха няколко часа от както бяхме дошли.Райли беше организирала всичко идеално.Храната доста ми хареса както и музиката.Итън отново беше изчезнал някъде и аз си говорех с Джейк.
-Върнах се-каза той.
-Къде беше?-попитах и видях някакво червено петно на ризата му.
-Имаш червено петно на ризата.Дай да го почистя.
Мислех, че петното е от вино, но се оказа, че е от червило.
-Сериозно ли ме смяташ за толкова глупава?Доверих ти се смятах, че наистина си се променил, а ти ми показа, че си все същият боклук!-опитвах се да не викам.
-Мегън, съжалявам тя ми се нахвърли.
-О, да и ти не си свикнал да отказваш на такива неща, нали?!Всъщност аз съжалявам, че си помислих, че можеш да бъдеш различен-станах и тръгнах към вратата.
Бях изпила няколко чаши вино и се чувствах замаяна.Ще излъжа, ако кажа, че не очаквах подобно нещо от Итън.Въпреки това почти повярвах, че се е променил защото съм прекалено наивна както винаги.
-Добре ли си?-Ейдриън ме спря пред вратата.
-Да, защо да не съм?
-Защото Итън току що те нарани.Да се погрижа ли за него?
-Не, няма нужда.Итън ме нарани още преди няколко години, а и напоследък свикнах хората да ме нараняват.
-Няма да е винаги така, бисквитке.
-Знам.
-Ела ще отидем при Райли.Няма да те оставя да стоиш навън сама.
-Ти отиди при нея, а аз ще дойда след малко.
-Добре ще те чакаме.
Въпреки, че Еди не искаше да излизам аз го направих.Имах нужда от малко чист въздух.Чудех се колко ли още можех да се преструвам?
Изведнъж се сетих за колието, което Ник ми подари.Молех се да не съм го забравила.Носех го винаги както бях обещала.За щастие и сега го носех.
-Мегън-каза някой зад гърбът ми.
Сякаш чух неговият глас.Може би е от алкохола или от това, че тотално полудявам.По дяволите трябва да спра да пия.
-Какво?-обърнах се.
Когато се обърнах цялата изтръпнах.Дали това беше истина или просто е поредният сън?
-Ник.