It always makes sense

Уговорката

Събудих се от някакъв странен шум.Часът беше някъде към 3.Някой тропаше по прозореца.Бях леко уплашена, но и раздразнена от факта, че прекъсва съня ми.Станах и отворих прозореца надявах се това да е просто сън.
-Ник!?-всичко ми беше размазано.
-Трябва да поговорим.
-Дошъл си тук, за да говорим в 3 през ноща?
-Да, сега слез долу.
-Няма да слезна долу.
-Ако не слезнеш ще събудя майка ти.
Боже, майка ми ще откачи.
-Добре, слизам-само колко е твърдоглав.
Навън беше студено, а Ник беше с тениска.
-Защо не отговаряше на съобщенията или пък защо не ми звънна и къде беше по дяволите?-засипах го от въпроси, но бях доста притеснена за него.
Ник просто се приближи до мен и ме целуна.Въобще не очаквах това. Опитах се да се отръпна, но се отказах.Поне знаеше как да ме накара да млъкна.
-Пиян ли си?
-Не, Джейк ми обясни всичко не си разбрала правилно, аз не се.....-целунах го защото исках просто да млъкне, а и защото трябваше да му върна жеста.
-Знам, искам да ти се извиня за шамара и за глупостите, които ти наговорих.
-Аз също искам да ти се извиня, че не ти обясних какво стана всъщност.
-След като поговорихме мисля, че трябва да си ходиш-спеше ми се доста.
-Ще се видим в училище-усмихна ми се.
-Да.
Прибрах се и си легнах опитах се да бъда максимално тиха, за да не ме усети майка ми.

Сутринта станах с настроение за първи път от доста време.Радвам се, че оправих нещата с Ник.
-Мегън, преди да излезеш ела да поговорим-извика майка ми.
О, не ако ни е видяла?Какво ще правя?
Слезнах долу при нея.
-Вчера забравих да ти кажа, че говорих с баща ти.
-Какво си казахте?
-Обичайното напсувах го, скарахме се, но както и да е.Надявам се, че не си забравила за вечерята довечера с него?
Един път на всеки месец излизаме на вечеря с татко.Това го правим в продължение на 5 години.
-Да, разбира се не съм забравила.
-Добре, между другото казах на баща ти за Ник той си мисли, че сте гаджета и иска да го доведеш.
-Какво!?-едва не получих удар.
-Мисля, че той няма да има нищо против да дойде нали?
-Да, ще дойде.
-Супер, приятен ден в училище.
Какво ще правя сега?

През целия път до училище не можех да измисля начин по който да кажа на Ник, че баща ми иска да се срещне с него.Кой нормален човек ще приеме, че това е нормално?

Влезнах в стаята и реших, че трябва да говоря с него възможно най-скоро.Той седеше и си говореше с Джейк.
-Ник, може ли да поговорим?
-Да.
Отръпнахме се настрани.
-Не знам как да ти го кажа, но майка ми е казала на баща ми за теб сега той си мисли, че сме заедно и иска довечера да се срещне с теб.Моля те кажи, че ще дойдеш-не знаех как да го обясня по друг начин.
-Успокой се, ще дойда-изглеждаше спокоен.
Как може да е спокоен?
Бях забравила, че Ник не е от нормалните хора.
-Сериозно ли?
-Да.
-Благодаря ти страшно много-прегърнах го-Между другото имаш ли костюм?
-Защо?
-Баща ми е адвокат, обича всичко да е официално.
-Нямам, но явно ще трябва да си взема.
-Ще ти отива-сетих се за съня ми в който беше с костюм.
-Знам-засмя се.
-Довечера към 7 пред ресторанта до парка.
-Добре.
Толкова ми олекна, че Ник се съгласи.За сега всичко върви добре.Оставаше да оправя нещата с Ейдриън, но това след часовете.

С Еди се разбрахме след часовете да се срещнем отново пред училище, за да поговорим.Бях притеснена.Излезнах пред училище и той отново беше на същата пейка като миналият път.Отидох и седнах до него.
-Мегън, толкова много съжалявам-той започна пръв.
-Аз също съжалявам.
-Ти няма за какво да съжаляваш имаше правото да се държиш така.Може би трябва да свикна с мисълта, че харесваш Ник и искаш да си с него.Радвам се за вас.
-Ние не сме заедно това е просто план за който ще ти разкажа по-късно.
-Явно доста съм изпуснал.
-Да има да ти разказвам доста.
-Обещавам повече да ме се държа така, бисквитке.
Липсваше ми Еди да ме нарича така.
-Аз също-прегърнахме се.

След като му разказах за вечерята довечера Еди предложи да дойде, но това беше лоша идея тъй като баща ми не го харесваше много както и Еди него.
-Ако искаш все пак ще дойда и ще се жертвам за теб.
-Не бих искала да те подложа на тези мъки-баща ми не беше толкова лош колкото майка ми го изкарваше просто имаше различна гледна точка на нещата от нашата.
-Добре защото нямаше да издържа-засмя се.
-Знам.
-Предлагам да тръгваме защото майка ти ще те чака.
-О, да за момент се отплеснах.

Когато се прибрах майка ми беше почти готова.Беше си сложила любимата ѝ черна дълга дантелена рокля и сребърните ѝ бижута.Оправяше грима и прическата си.Попринцип майка ми не се нагласаше  толкова много освен когато вечеряхме с баща ми.Искаше винаги да му показва, че е щастлива без него.Въпреки, че не винаги беше така.
-Хайде, Мегън оправяй се.
-Добре, отивам да се оправям.
Надявам се и Ник да се оправя иначе майка ми ще ме убие.Мрази да се закъснява, а аз бях същата като нея.Докато се оправях през цялото време си мислех за това дали Ник ще изглежда добре в костюма?Почти съм убедена, че ще е като от съня ми.Скоро ще разбера дали е така.