It always makes sense

Роклята

Слънцето грееше право в очите ми и не можех да спя.Явно само аз имах този проблем защото Ник си спеше без проблем.Радвам се, че вчера оправихме нещата между нас и мога да спра да се притеснявам затова.За жалост има още много неща, които не спират да ме измъчват и едно от тях са Райли и Еди.Не знаех какво да направя, но не можех просто да ги оставя да опропастят всичко.Те са нещо като онези двоики, които са създадени един за друг буквално.Няма да се успокоя докато поне не опитам още веднъж да оправя нещата между тях.И двамата ме познават прекалено добре и знаят, че няма да се откажа толкова лесно.
Алармата на Ник звънна и ме стресна доста.Едва не паднах от леглото, мразя тази проклета аларма.Изненадващо Ник се събуди още от първото позвъняване, а обикновенно това става след третото или докато не му се размрънкам, за да става.
-Не спираш да ме изненадваш-сгуших се до него.
-Знам-усмихна се сънено и ме прегърна.
-Ник, трябва да помогнем на.....
-На Райли и Еди-довърши той.
-Да, това щях да кажа.
-Разбирам, че не искаш да оставиш нещата така, но не е ли по-добре да ги оставиш те да решат какво да правят с връзката си?
-Може и да е така, но много бих искала да опитам още веднъж.Няма да си го простя, ако не опитам поне.Те биха направили същото за мен.
-Права си.
-След като се облечеш отиваме при Еди-станах и отворих гардероба, за да си намеря дрехи.
-Мислех, че отиваме на училище.
-Не, няма да ходим.Ейдриън не би отишъл точно днес.
-Защо?
-Защото имаме тест по математика, а и е петък.
-В такъв случай добре, че няма да отидем-засмя се той.
Може и да си въобразям, но тази сутрин Ник се държи малко странно.Изглежда ми притеснен и замислен.Надявам се да не е станало нещо лошо.

След като се оправихме тръгнахме към Еди.За щастие живеем близо един до друг и стигнахме бързо.Бяхме пред вратата и звъннахме на звънеца.След няколко минути вратата се отвори.
-Поръчах пицата преди цели 2 часа!-каза раздразнено
Щом ни видя доста се изненада и притесни защото беше само по боксерки.Аз също се притесних леко.
-Така ли посрещаш всички доставчици на пица?-попита Ник.
-Понякога-отвори вратата по-широко и ни покани да влезем.
Отидохме в хола и седнахме на дивана.
-Отивам да се облека и ще се върна-съобщи ни той.
Докато Ник разглеждаше наоколо и се подиграваше на бебешките снимки на Еди, аз премислях какво точно ще му кажа.
-Е, нужно ли е да отгатвам за какво сте дошли или ще преминем направо към темата?-седна до мен на дивана.
-Еди, не мога да оставя нещата така.Още преди 5 години бях планирала сватбите ни.Ти щеше да се ожениш за момичето от парка, с което се беше запознал и, на което така и не запомни името.А, аз щях да се омъжа за популярният певец, по който въздишаха всички момичета.След това се появиха Райли и Итън и тези планове пропаднаха.
-Боже, сериозно ли си харесвала онзи певец?Добре, че се появих, за да оправя нещата-каза Ник.
-Беше лудо влюбена в него-засмя се Еди.
-Да, сега като се замисля беше загуба на време, но не говорим затова.С Райли сте един за друг.И въпреки, че си наговорихте всички тези глупости вчера вие все още се обичате, но не можете да си го признаете.Не можеш да се откажеш толкова лесно от нея.
-Не искам да се отказвам от нея, но явно тя иска да се откаже от мен.
-Тя е също толкова наранена и объркана колкото теб.Всички се карат често, но това не означава, че трябва да се разделите.
-Мегън е права.Това, че се карате не означава, че трябва да сложите край на всичко.Колкото и да те дразни и ядосва просто не можеш да се откажеш от нея-Ник погледна към мен и се усмихна.
-Добре, добре отново ще опитам да оправя нещата по-късно.Не мисля, че толкова рано ще се зарадва да ме види.
Докато говорехме за Райли се сетих, че бала ѝ наближава, а аз все още нямам рокля.
-Момчета вече имам план какво ще правим целият следобет.
-О, не всеки път щом каже това обикаляме всички възможни магазини докато не си хареса нещо-отчая се Еди.
-Нямам рокля за бала на Райли.А, и няма какво друго да правим през целият ден.
-Добре аз съм съгласен-каза Ник и стана.
-Сега така мислиш, но след десетият магазин ще те видим.

След всички оплаквания на Еди най-накрая се качихме в колата и тръгнахме.Отидохме в мола защото си спомних, че докато обикаляхме да търсим рокля на Райли си бях харесала една в един от магазините.Нямах особено желание да обикалям и да разглеждам затова се насочихме направо към този магазин.Тук всички рокли ми допадат доста.Дори не знам как Райли не си хареса нито една от тук.Търсих роклята, която бях харесала, но докато я намеря видях още две, които ми грабнаха окото веднага.Най-накрая успях да намеря и тази заради, която бяхме дошли.Ник и Еди седнаха пред пробните, а аз започнах да ги пробвам.Първата беше черна с дантела по нея, която стигаше до коленете ми.Огледах се веднъж и излезнах, за да им я покажа.
-Какво мислите?
-Деколтето е твърде изрязано-каза Ник и се намръщи.
-Това не е твоята рокля, бисквитке.
-Добре.
Втората беше бледо розова със сребърни частици по нея, беше над коленете ми.
-Ами тази?
-Къса е-каза Ник и ме огледа още няколко пъти.
Почти бях убедена, че му харесва, но не искаше другите да ме виждат с тази рокля.
-Цвета ти отива, но и това не е твоята рокля-поклати глава Еди.
Започвам да си мисля, че и третата нямаше да им хареса.Тя беше дълга, червена с изрязан гръб.Бях дошла заради нея, но не бях много сигурна, че това е моята рокля.
-Ако тази не ви харесва по-добре да си ходим.
Огледахаме отдолу до горе, но не казаха нищо.
-Няма ли да кажете какво мислите?
-Страхувам се, че ако отидеш с тази рокля може да те отмъкнат от мен-каза Ник и не отлепи поглед от роклята.
-Страхотна си!
-Наистина ли ви харесва?-обърнах се и се огледах в огледалото.
-О, да-казаха и двамата едновременно.
-Добре, взимаме я-зарадвах се, че успях да си намеря рокля.

След като я взехме тръгнахме да се прибираме.Еди ни остави пред вкъщи и тръгна към Райли.Толкова много се надявам нещата да се оправят.
-Знаеш ли, не беше чак толкова лошо да пазарувам с теб.
-Кажи това на Еди-засмях се.
Ник се държеше странно през целият ден.Почти не говореше и не обръщаше голямо внимание на нещата.
-Всичко наред ли е?-приближих се към него.
-Да, всичко е наред-каза и дори не ме погледна.
-Не, не е.
-Няма за какво да се притесняваш-хвана ръцете ми.
-Ник, можеш да ми кажеш всичко.Обещахме си, че няма да имаме тайни един от друг.
-Да, знам.Нека утре излезем както преди.Ще те заведа на най-любимото ми място, на което съм те водел.
-Да не би да ме каниш на среща?-усмихнах се.
-Да, точно това правя-и той се усмихна.
-Чудесно вече нямам търпение.
-Обичам те-каза и ме целуна.
-И аз теб.