It always makes sense

Извинението

-Само каква неприятна изненада, Аманда-Ник се присъедини към нас.
-Колко сте груби само, после аз съм била лошата-влезе вътре.
-Какво искаш този път?
-Дойдох, за да се.......
-Какво?
-Дойдох, за да се извиня.Да казах го.
-Наистина ли си дошла да се извиниш?-попитах.
-Да, колкото и да ви е странно.Замислих се и осъзнах, че няма смисъл да ви преча.
-Аманда и извинение само каква ужасна комбинация-засмя се Ник.
-Добре, де съжалявам, че се опитах да съсипя това, което имате.
-И си мислиш, че едно извинение ще промени нещата?Само колко си забавна.
-Ник, аз.....
-Не, не желая да те слушам.Въобще осъзнаваш ли в какво ме превърна?Няма да стоя тук и да слушам глупостите ти-излезе от стаята.
Личеше си колко много се беше издразнил.
-Разбира се, че няма да иска да ме изслуша-изглеждаше леко отчаяна.
-Знаеш ли, беше права затова, че си приличаме.Държиш се гадно с всички, за да прикриеш всъщност колко си уязвима.
-Може би е така.
-Защо си постъпила така с Ник?Да не е защото си се страхувала, че на някой му е пукало за теб?
-Явно ще се правиш на психолог и детектив, затова ще ти кажа.Личеше си, че Ник ме обича много.Постоянно ми правеше подаръци и аз го оценявах, но аз не го обичах по същият начин.Не бях сигурна в себе си, в чувствата си, а когато човек не знае какво иска по този начин наранява само другият.Осъзнавам факта, че ме мрази, но така е по-добре и за двама ни.
-Можеше просто да му кажеш всичко това, а не да преспиш с най-добрият му приятел.
-Да не си мислиш, че съм искала да стане така?Ник познава гадната ми страна както и милата, но аз не съм създадена, за да бъде мила, Мегън.С него не бяхме един за друг преди той беше милият Ник, който не харесваше моторите и не се държеше грубо.И колкото и да не ти се вярва обвинявам се, че го превърнах в копие на мен.Ти се появи и успя да го укротиш.Е, той не знае за нищо от това мисля и така да си остане.
-Няма да му кажа нищо.
-Ти си добра, Мегън, а аз не съм.Ето по това не си приличаме.

След като Аманда си тръгна реших да се кача горе, за да проверя Ник.Влезнах в стаята, а той лежеше и рисуваше нещо.Седнах до него и се опитах да надникна.
-Не е хубаво да надничаш-каза и се усмихна.
Обичах да виждам прекрасната му усмивка.
-Просто съм любопитна.
Щом влезна в тази стаята винаги си спомням момента, в който се срещнахме за първи път.Беше толкова странно.
-Спомняш ли си момента, в който се срещнахме за първи път?
-Да, беше в училище.
-Не, не беше в училище.А, беше тогава, когато се опита да ми пробуташ онази тъпа свалка и аз те ударих.
-О, да няма как да забравя този шамар-засмя се.
-Защо го направи?Имам предвид защо дойде точно при мен?
Още от самото начало исках да му задам този въпрос, но някакси все не намирах подходящият момент.
-Знам, че много искаш да чуеш отговора и обещавам да ти отговоря скоро.Просто не мисля, че точно сега трябва да говорим за това.
-Добре.Нека слезем долу, Джейк може да се е прибрал-опитах се да стана, но той ме хвана за ръката.
-Или пък може просто да останем тук, за да си говорим, или да правим нещо забавно.Вярвам, че Джейк ще се оправи и без нас.
Защо никога не мога да му откажа?
-Е, добре.

-Хайде, де Ник влачиш се по-бавно и от Катя.
-Не съм виновен, че си легнахме късно.
-Напротив ти си виновен.
-Да, така е.
Стигнахме до стаята, но на мен не ми се влизаше вътре, имахме време до началото на часа.Ник ме гледаше доста странно.
-Защо ме гледаш така?
-Не може ли просто да се понарадвам на красивата си приятелка?
-Може разбира се, но ти си Ник, така че не е само това, нали?
-Да, хванаме-засмя се
В този момент Кристин излезна от стаята.Изглеждаше доста ядосана.
-Заради теб Итън ме заразя-приближи се към мен.
-Какво!?
-Дано да си доволна!
-Какво общо има Итън с теб?-попита Ник.
-Нищо просто вчера най-накрая след 3 години се сети да ми каже, че ме обича.
Трябва да си призная, че ме беше малко страх да му кажа това.
-Той те какво!?-усетих гнева му-Защо не си ми казала?
-Защото не е важно.
-Не е важно?Ти шегуваш ли се, Мегън?Сега ще му размажа лицето-тръгна нагоре по стълбите.
-Спри!-застанах пред него.
-Мегън, мръдни се!
-Ник, не се интересувам от Итън вече.Каквото и да казва аз не му вярвам, а и дори да е истина не бих избрала него щом имам теб.Ти си всичко, за което съм мечтала-гледах го право в прекрасните му очи.
Колкото по-дълго време гледах в очите му толкова по-щастлива се чувствах.
Надявах се да успея, да го успокоя.
-Ще се видим в час-каза и тръгна на някъде.
Изглеждаше объркан.Реших да го оставя сам за момент.Всеки има нужда да бъде сам дори за кратко.
Оставаха няколко минути до края на часа Ейдриън все още го нямаше.Честно казано се притеснявах за него.Раздялата им с Райли въобще не беше добра идея.
-Ето те и теб-казах щом го видях и се успокоих.
-Не се притеснявай, не съм преспал с някоя по пътя до тук.
-Не е смешно, Еди.
-Това, че преспах с някакво момиче веднъж не означава, че ще го направя отново.Не съм като Ник.
-Мисля, че трябва да.....
-Преспал си с някакво непознато момиче!?-гласът на Райли ни стресна.
По дяволите съвсем бях забравила, че Райли ми писа, за да ми каже, че ще дойде пред стаята да се видим.