It always makes sense

Дъждът

Виждах сълзите в очите на Райли.Личеше си колко много е наранена, но нямаше как да не е.Еди дори не я погледна.
-Ейдриън, наистина ли си го направил!?-извика тя.
-Да, направих го.Долкото знам ти пожела да съм свободен!-извика и той.
Напрежението се усещаше от километри.
-Спрете!Не е момента да обсъждате това сега и двамата сте разтроение.
-Не, Мегън всичко наред.Той е прав свободен е и може да прави каквото си пожелае.Извинете ме, но трябва да отида да си потърся кавалер за бала-каза и се качи по стълбите.
-Точно така давай!-извика той след нея.
Не можех да ги гледам повече така.Нараняват се взаимно само защото и двамата са инати.Но какво можех да направя?Когато те самите не искаха да си помогнах.
В момента и двамата бяха доста ядосани.
-Ейдриън...-приближих се към него.
-Ще се оправя сам-отдръпна се.
-Просто искам да помогна.
-За, кое по точно?!Всичко това между мен и Райли беше грешка.Няма смисъл да опитваме и да се самонараняваме-погледна настрани-Съжалявам, не искам да си изкарвам гнева върху теб.Ще се видим после.
Още от сутринта денят се очертаваше да бъде ужасен.

Влезнах в час, но нито Ник беше тук, нито пък Еди.Притеснявах се и за двамата, но може би малко повече за Ник.В такива моменти Ейдриън просто се затваря в стаята си и не говори с никой, докато Ник се напива и след това не се знае какво може да направи.За щастие поне Джейк беше тук.
Веднага щом свърши часът отидох при него.Може би е говорил с Ник.
-Хей, Джейк случайно да си говорил с Ник?
-Не, защо?
-Защото се скарахме леко и той отиде някъде.
-Няма от какво да се притесняваш.Това е Ник, дай му още няколко часа и ще дойде при теб.
-Надявам се да е така.

Останалата част от деня прекарах в стаята, говорейки си с Джейк.Той ми разказа затова как по точно се е запалил по готвенето и разбира се за някои забавни истории свързани с Ник.Колкото и да се опитвах да не мисля за него, не се получаваше.Знаех, че дори да му звънна няма да ми вдигне, но въпреки това му звъннах.Той разбира се не ми вдигна.Не знам защо обича толкова много да ме държи под напрежение.Джейк всеки път изглежда толкова спокоен, а аз толкова напрегната.Може би някой ден и аз няма да се тревожа затова къде може да е по дяволите.Нямах търпение да се прибера и да си отдъхна малко.

Прибрах се и бях доста изненадана от факта, че майка ми си е вкъщи.Потърсих я в хола и в кухнята, но там я нямаше.Реших да се кача до стаята ѝ.Когато влезнах вътре веднага забелязах купчината дрехи на леглото ѝ, която е оставила.
-Какво става тук, мамо?
-Според теб така изглеждам ли добре?-попита ме докато се оглеждаше в огледалото на гардероба ѝ.
-Да, супер е.
-Сигурна ли си?-изглеждаше несигурна.
-Да, сигурна съм.
-С Рик ще ходим на вечеря и искам всичко да е идеално.Предполагам, че ти ще излезеш с Ник.
-Не, всъщност мисля да си почина малко-не исках да я занимавам с глупости.
-Добре, мила.Аз ще трябва да тръгвам, за да не закъснея.Би ли оправила дрехите, които оставих?
-Да.
-Обичам те.
-И аз теб, мамо.

След като майка ми излезна и останах сама реших да си пусна музика.Имах нужда да разпусна малко след ужасният ден.Еди ми беше писал, за да ми каже да не се притеснявам за него.Предложих му да дойде, но той поиска да бъде сам.Намерих една бутилка с розе в шкафа.Тръгнах да я отварям, но точно тогава някой реши да ме прекъсне и да звънне на звънеца.Предположих, че е Еди.Може би е размислил.
-Можеше да ми кажеш, че..... - това не беше Еди.
-Ник.
Не знаех дали да го прегърна и да го целуна или просто да го ударя заради това, че не ми звънна нито веднъж.Навън валеше доста силно, а той целият беше мокър.
-Няма ли да влезеш или предпочиташ да те вали?-попитах след като той не каза нищо.
-Бих влезнал, но обичам да се разхождам под дъжда.Ти не харесваш ли дъждът?
-Не, не го харесвам.
Той ми напомня за времето, когато бях по малка и обичах дъждът с татко излизахме навън, за да си играя.Майка ми след това откачаше, а аз и той не спирахме да се смеем.След това всичко се промени той ни напусна, а аз намразих дъждът.
-Щях да дойда много по-рано, за да ти кажа, че сутринта загубих контрол, но не е така.Когато съм около теб постоянно губя контрол.Откакто се познаваме аз не съм същият човек, който бях преди това.Ти ме правиш по-добър, Мегън.Не мога да живея без теб, а и не искам да живея без теб-подаде ръката си.
Всеки път успява да ме разтопи просто с няколко думи.
Хванах ръката му, а той ме издърпа под дъждът и ме придърпа по-близо до него.
Не бях особено очарована от факта, че съм цялата мокра и той го забеляза.
-Това е само малко дъжд, Мегън.
Бяхме само на няколко милиметра един до друг.
-Така е, може би ще заобичам дъжда-усмихнах се, а след това и той го направи.
Целунах го и се почувствах толкова облекчена.Цялото напрежение, което имах просто изчезна.Точно от това имах нужда цял ден.Имах нужда от него.
Припомних си всички хубави моменти, които съм имала с татко и носталгията ме хвана.
-Знаеш ли, колкото и да харесвам дъждът може би трябва да влезем вътре-каза той и ме разсея.
-Съгласна съм-засмях се.