In love with my cousin

Глава 2

Една година по-късно

Оливия

Сложих си спирала, след което малко гланц.

Както винаги изглеждам добре.

Избрах си къси панталонки и потник.

Взех си чантата и слязох долу в кухнята.

-Добро утро, Оливия. - усмихна се майка ми

-Добро утро. - казах

Баща ми го няма, сигурно за това е щастлива.

-Къде е татко? - попитах

-Не знам.

-Супер. Сега кой ще ме закара на училище? - попитах

-Не знам. Отиди с автобуса.

-Аз с автобуса? Мамо не си сериозна.

-Няма да ходиш с автобуса. - чух гласът баща ми

-Благодаря. - казах

-Просто майка ти пак е в лошо настроение,защото не знае какво иска.

-Не съм в лошо настроение, не й говори такива неща! - скара му се мама и излезе от кухнята

-Значи ще не закараш на училище? - попитах и се усмихнах

-Разбира се, бисквитке.

-Супер, защото автобуса не ме устройва.

-Мен също, там може да срещнеш някое момче, което да те отвлече. А, няма да преживея това да не виждам малкото си момиченце.

-Татко, почти на 16 съм.

-За мен си бебе. Не мога да допусна на някой да те открадне от мен. Нали нямаш гадже, не си правила секс? Нали знаеш какво е това. Всъщност предпочитам да не знаеш.

-Знам и аз не правя такива неща.

Беше истина.

Не съм имала гадже.

-Добре. Да тръгваме.

Аз кимнах и взех чантата си.

-Приятен ден, скъпа. Обичам те. - каза татко

-Благодаря. И аз те обичам. - казах слязох от колата.

Честно казано напоследък се чувствам доста объркана.

Но моя вината, че се чувствам така.

Ако не бях такива идиотка.

Видях най-добрите ми приятелки Тифани и Бети да се смеят, като Тифани започна толкова силно да смее, че дори падна от стола, но продължи с истеричния смях.