Глава 23

1.5K 99 57
                                    

Три месеца по-късно

Оливия

Усетих нещо върху мен и отворих очи.

Погледа ми се спря върху момчето до мен.

Ох, мамка му.

Какво съм правила вчера?

Помня, че излязох с Тифани и гаджето й, но явно съм се позабавлявала доста.

Отново погледнах към момчето.

Дори не го познавам.

Изглеждаше на около 20.

Както и да е.

Няма значение, дали го познавам или на колко е.

Нали повече няма да го виждам...

Махнах ръката му от мен и за взех дрехите си от пода и се облякох.

Дали трябва да му кажа, че си тръгвам?

Надали го интересува с коя е прекарал вечерта.

Не че и на мен ми пука.

Взех чантата си и излязох бързо преди да се е събудил.

Ще се правя сякаш нищо не се е случило. Реално нищо важно не се случи.

Както и в последните три месеца.

Започнах да излизам с Тифани, ходехме на партита няколко пъти, флиртувах с момчета, но не съм спала с никого. Освен с момчето преди малко, но това е просто чукане, така че няма значение.

Просто за разпускане, само че не помня нищо.

Също така преди месец навърших 16, нищо особено не се случи, просто излязох с Бети и Тифани.

Не беше нищо особено, а и аз не съм по големите партита.

Просто рожден ден.

И майка ми забрави, както винаги.

Но дори не й напомних.

Не ме интересува, че е забравила.

Също така със баща ми не са се сдобрили още, а и той си има приятелка.

Не го виня.

Стига да е щастлив, това е важното.

Достатъчно пренебрегва щастието си, заради съпругата си. А тя нейното, заради него не.

Така че не я съжалявам.

Прибрах се и видях майка ми да пие кафе най-спокойно.

Може би днес няма да ме разпитва?

-Къде беше? - попита и въздъхнах

In love with my cousin Where stories live. Discover now