In love with my cousin

Глава 25

Оливия

Много се чудех дали да ходя на тази среща, но накрая се реших да не ходя.

Няма да е честно спрямо Евън.

Дори да се разбрахме да не е сериозно, не искам да го лъжа.

И без това не мога да задържа едно гадже какво остава за две.

А и с Евън няма да се задържим дълго.

Като се има предвид колко е сериозен...но нямам нищо против да пробваме.

Вчера писах на Зак, че не мога да изляза с него, но той не ми отговори.

Няма значение, така ще е по-добре, не искам да се забърквам в неприятности.

Днес беше събота и майка ми я нямаше.

Което беше супер.

Реших да отида до магазина, за да си купя нещо за ядене.

Майка ми е купила само зеленчуци.

И нито един шоколад или бонбон.

Колко е безотговорна.

Завързах връзките на обувките си, взех си пари и излязох.

Стигнах в магазина и се запътих към щандовете със шоколади и всички сладки неща.

Взех два шоколада и няколко пакетчета с бонбони.

Сложих ги в количката и реших да разгледам какво друго има.

Да си взема ли нещо здравословно?

Не.

Взех си и един чипс и още гевречета.

Смятам да прекарам два дни в гледане на филми и правене нищо, така че трябва да се запася.

Докато вървях из щандовете се блъснах в някой.

Дано да е някоя сърдита госпожа, която ще ме напсува, а не някое момче.

-Здравей, Оливия.

-Здравей...Зак.

Защо по дяволите?

Тъкмо бях в настроение и се появява момче.

-Вече по-добре ли си?

-Какво?...А,да. Но все още се чувствам малко зле.

Бях му казала, че съм болна и заради това не можем да излезем.

-Тогава искаш ли утре да се видим?

-Ами, не знам имам много работа, а и котката ми е болна...

По-гениално нещо не можах ли да измисля?

-Съжалявам, тогава някой друг път?

-Да. Може ще видим. Чао. - бързо се измъкнах.

Защо винаги трябва да изпадам в такива ситуации?

Излязох от магазина и се запътих към вкъщи.

Минах през парка, който беше близо до вкъщи.

Реших да седна за малко.

Както винаги имаше много деца и сърдити майки, които с нетърпение чакаха да се приберат.

Огледах се наоколо и погледа ми се спря върху...

Една тъпа блондинка и тъпият ми братовчед, които се целуваха.

Страхотно.

Реших да изляза и виждам тях, защо изобщо са тук?

Защо не се натискат в апартамента му?

А го правят пред хората, тук има деца.

Явно наистина се обичат щом още са заедно.

А и за Травис не беше никакъв проблем да ме изхвърли от живота си.

Спря да ми говори, спряхме да се виждаме. Дори ме блокира навсякъде, за да не мога да му пиша.

Сигурно тази го е накарала.

Въздъхнах и си тръгнах.

Не трябва да се разстройвам, заради тях.

Просто...Мразя Травис.

Наистина го мразя.

-Здравей, скъпа. - каза Евън и ме прегърна

-Здравей. - обърнах се към него. - Защо си тук?

-Реших да те видя.

-Добре. Щом си тук ми помогни. - казах и му дадох торбата със покупките. - Ако искаш остани с мен за вечерта?

-Добре. А, майка ти?

-Тя преди малко ми писа, че ще остане при леля за уикенда, така че можем да прекараме време заедно.

-Добре. - целуна бузата ми.

Толкова е сладък.

Стигнахме до вкъщи и наредихме нещата в кухнята.

Тоест хвърлих шоколадите в хладилника.

С Евън с качихме в стаята ми.

-Имаш хубава стая, много е розова.

-Все пак съм момиче. Искаш ли да гледаме филм? Искам просто да легна и да не правя нищо. - легнах върху леглото

-Добре.

-Но първо вземи лаптопа, който е на бюрото зад теб. - казах и той кимна

След малко си пуснахме филм и той ме беше прегърнал.

Всъщност е приятно да съм с него.

Затворих очи и се сгуших в него.