In love with my cousin

Глава 29

Пет години по-късно

Оливия

Сложих каната със сока на масата, след което сложих и чинията с омлета, който си направих преди малко.

Беше тежка седмица.

Но най-после беше събота.

Обичам работата си, но понякога е много изтощително.

Работя, като управител в един хотел.

Някои сигурно се чудят, как само на 21 години успях да стана управител.

Ами предишният падна по стълбите и излезе в дълъг отпуск...доста дълъг.

Но ми дойде добре, защото си търсех работа.

И вече от половин година се занимавам с това да се карам с мързеливи камериерки, досадни гости и синът на собственичката.

Мисли си, че като работя за майка му може да ме сваля.

Голяма е досада.

Един път ме задържа три часа след работа, заради една глупост, за която не искам и да се сещам.

Не искам да се занимавам с мъже.

Мъжете са гадост....

От, както дойдох в Ню Йорк не съм имала връзка с никой мъж, всъщност аз никога не съм имала истинска връзка с тези подобия на мъже.

Откакто се отказах от мъжете всичко стана по-добре. Махнах ги от мислите си от животът ми и всичко се оправи.

Също така наскоро се нанесох в нова квартира, която е страхотна.

И най-хубавото е, че съм далеч от майка ми.

Преди години ми струваше доста, за да я убедя да ми позволи да живея в Ню Йорк,но я убедих.

Живеех година и половина при една моя леля, след което се изнесох на квартира.

Но майка ми разбра къде живея и постоянно идваше да се караме.

Тази жена полудя, откакто се разведе с баща ми.

Защо не си намери някой, който да тормози и не ме остави намира?

Голяма е досада.

Веднъж, когато се видяхме викаше толкова много, че три дни ме болеше дясното ухо.

За това се наложи да си намеря друга квартира. Която е чудесна, достатъчно е голяма и е на чудесно място.