In love with my cousin

Глава 15

Оливия

Събудих се и видях, че съм заспала върху Евън.

Забравих, че съм с него.

Сега какво да правя, да го събудя или...

Ще го събудя.

-Евън, събуди се. - казах - Събуди се, скучно ми е и съм гладна. Ако не се събудиш ще изям всичко от хладилника ти. - казах, но той продължи да спи.

Е, добре.

Избутах го и станах.

Дали ще е невъзпитано, ако ям без позволение от хладилника му?

Не мисля, а и аз съм му гост, така че, няма проблем.

Направих си омлет и сандвич.

След вчера се почувствах по-добре, като си излях душата. А и не бях казвала на никого за тези неща, но сега няма значение, защото съм по-добре.

Имах други планове за вечерта. Да гледаме някой филм да се гушкаме, но ние направо заспахме. Нищо следващият път ще го накарам да гледаме Титаник. Или някой друг филм, който момчетата мразят.

Трябва да разбера, дали може да прави неща, които не харесва, заради мен.

Искам гадже, което ще направи всичко за мен, или поне повечето неща, които искам, а аз искам най-много да ме харесва без значение от нещата, които съм правила.

Не мисля да му казвам за Травис и че ми е братовчед и че сме се чукали, защото ще ме помисли за болна извратена курва.

Аз не съм курва.

Може би съм извратена, но не съм курва.

Аз искам любов.

Нищо друго.

Искам и...не знам какво друго, но искам да любов. Не идиот, който да се подиграва с мен.

-Добро утро. - чух гласът на Евън

-Добро утро. - усмихнах се

Той се приближи към мен и уви ръцете си около кръста ми.

-Днес по-добре ли си? - попита и целуна бузата ми

-Да. Съжалявам, че вчера те занимавах с тези неща. Не исках да ти досаждам и съжалявам, че провалих вечерта ни.

-Няма проблем, искам да ми споделяш как се чувстваш. И не си провалила нищо, ще имаме много вечери заедно...така че няма проблем. А и важното е да се опознаваме, а и ти си прекрасна, нямам нищо против да те слушам.

-Много си сладък, когато ми говориш така. Аз вчера не те оставих да говориш. И не разбрах нищо за теб.

-Какво искаш да знаеш?

-Ами, не знам. Започни от някъде.

-Добре, на 19 съм, уча медицина, живея сам, не правя нищо интересно в свободното си време, освен да излизам с приятелите си.

-Вече излизаш и с мен. - казах и той се усмихна

-Да.

Той ме целуна и ме притисна към себе си.

Но момента беше развален от звънеца.

-Забравих да ти кажа, че един приятел ще намине. Нали не се сърдиш?

-Не, не се сърдя. - казах и той ме целуна за последно преди да отиде да отвори.

Исках да бъдем само двамата, но очевидно той няма такива планове.

Сипах си сок в една часа и щях да отпия, когато чух познат глас.

Обърнах се и видях Травис, при което се стреснах и изпуснах чашата.