In love with my cousin

Глава 20

Оливия

Защо трябва това да се случва?

-Оливия, не знаех, че си тук. - каза майка ми

А, къде трябва да бъда на луната ли?

-Да, вкъщи съм си, както винаги. - отговорих

-Мислих, че ще останеш при някоя твоя приятелка.

-Защо не ми каза за вечерята? - попитах и седнах

Травис се усмихна, а аз извъртях очи.

Задник.

Сигурно знае, че с Евън не сме заедно и се радва.

Такъв е лицемер.

-Защото реших, че няма да искаш да присъстваш. - отговори тя.

По гласът й можех да забележа, че не и пука особено.

Защо да и пука за единството и дете?

Всъщност никога не и е пукало особено за мен.

Дори, когато бях на десет и си счупих кракът, тя не пожела да дойде в болницата, имала по-важна работа.

Пропусна и дванайстият ми рожден ден, защото имаше работа извън градът.

Също така пропусна още неща, които тя смята за незначителни.

Но, ако се отнася за някой друг, веднага ще направи всичко, за да не пропусне нещо.

Понякога си мисля, че наистина не ме обича и само й преча.

Със сигурност е така.

Но вече съм свикнала с тази мисъл и се старая да не обръщам внимание на тези неща.

-Няма проблем, все пак не е важно да присъствам където и да е било. - казах - Къде е татко? - попитах и тя ме погледна

-Нали ти казах, че не знам. И не ме интересува.

Мила, както винаги.

-Значи това е семейна без него?

-Да. Какво толкова? Престани да питаш.

После, защо има проблеми в брака.

Защото тя го задушава.

Със нейната лудост.

-Лельо Грейс, радвам се да те видя. - казах и игнорирах думите на майка ми. - Радвам се, че дойде. Както и ти Травис.

-И аз се радвам да те видя, Оливия. - каза Травис

-Голяма радост е да те види човек. Както и приятелката ти. - усмихнах се и погледнах към Миранда, която само се усмихна. - Как вървят нещата между вас двамата? Сигурно всичко е перфектно.