In love with my cousin

Глава 27

Месец по-късно

Оливия

Бях забила поглед в земята.

Напоследък всичко е толкова объркано.

Не знам какво да правя.

Само мисля, но не правя нищо.

-Какво пак се замисли? - попита Зак и го погледнах

-За моите неща.

-Пак ли се отчая от живота?

-Може би, просто ми е гадно и не знам защо.

-Не знаеш, защото си объркана или просто защото си на 16 и всичко ти се струва гадно.

-Да знам. Мразя, че съм на 16.

-Спокойно, като станеш по-голяма ще стане и по-зле.

-Благодаря, че ме ободри. - казах саркастично.

-Съжалявам. Не се сърди

-Няма проблем, аз по принцип съм си сърдита.

Извадих телефона си и писах на Евън.

Оливия: Искаш ли да се видим?

Минаха около пет минути, докато ми отговори.

Евън: Съжалявам, не мога. Зает съм.

Евън: Утре следобед ще се видим.

Евън: Не ми се сърди.

Оливия: Добре, няма проблем.

Въздъхнах и прибрах телефона.

-Пак ли той? - попита Зак

-Да.

-Какво ти писа?

-Нищо, просто го питах дали иска да се видим, но той е зает. Вече седмица е зает.

-Не сте се виждали от седмица?

-От две. От една не ми е звънял и писал. Пише ми само, ако аз му пиша. Винаги обещава, че ще се видим, но...

-Но те лъже.

-Да.

-Защо просто не скъсаш с него и без това няма време за теб и крие нещо. Това, което крие е друга.

-Мислила съм си, че може да има друга, но...нали се разбрахме да не е сериозно, но той беше мил първоначално и си помислих, че може би наистина ме харесва. Но явно пак си е същият глупак...няма значение. Просто всичко стана бързо. Ако скъсам с него, дали ще ми стане добре?

-Предполагам, няма какво да губиш.

Е, добре.

Наистина няма какво да губя, ако го зарежа.

Бях пред апартамента на Евън и натиснах звънеца.

Вратата се отвори и от там се показа Евън.

-Оливия, какво правиш тук? - попита

-Нищо, не съм тук за нещо сериозно или да искам нещо. Просто да знаеш, че не искам да съм с теб. Знам, че и ти не искаш, така че...нека приключи всичко това, можем да си останем приятели или не, както искаш. - казах и погледа ми попадна върху женска рокля на пода.

Е, поне знам, че няма да му е гадно, защото си има развлечение.

-Ами, добре. Щом така искаш.

Да...не му пука особено.

-Добре, чао тогава. И приятно прекарване с приятелката ти. - казах и си тръгнах.

Един проблем по-малко.

Реших да се прибера, защото няма какво да правя и не ми се прави нищо честно казано.

Както винаги вкъщи нямаше никой.

Напоследък си мисля, че майка ми се е изнесла.

Все тая.

Тръгнах към стаята си, но преди вляза в нея, чух шум от вътре.

Бавно отворих вратата и влязох.

Травис ровешев чекмеджетата ми, но се обърна, когато влязох.

-Какво правиш тук? - попитах го

-Майка ми ме помоли да взема някаква кутийка със бижута, която е оставила тук.

Разбира се, няма да е тук, заради мен.

Отидох до него и извадих кутията от долното чекмедже и му я дадох.

-Благодаря. - каза

-Няма защо, тръгвай си, че сигурно Миранда те чака. - казах

-Още ли си сърдита?

-Не.

-Нямаше какво друго да ти кажа. Просто Миранда...

-Все тая. Просто върви при нея.

-Ако не беше толкова груба и не правеше глупости, можеше сега да се виждаме.

-Значи аз правя глупости, а ти?!

-Не викай! Защо викаш за всяко нещо!

-Майната ти.

И както винаги оплескахме нещата.

Той ме целуна и аз разбира се отвърнах на целувката....

После със сигурност няма да ми бъде толкова хубаво.