In love with my cousin

Глава 33

Оливия

Травис си тръгна и се почувствах ужасно странно.

Изненадах се, че дойде, но...

Наистина ми липсваше, но не по този начин.

Обичам го, но вече не изпитвам нищо към него.

Сякаш чувствата ми се изпариха.

Преди наистина бях влюбена в него, но не исках да си го призная...но това беше преди.

Сега е различно, ако беше дошъл по-рано, а не чакаше толкова години, за да ми каже това може би щеше да е различно.

Може би.

Но предпочитам всичко да си остане в миналото.

Защото не искам да преминавам през всичко отново.

Сега съм щастлива и не искам да загубя това което имам.

Понякога съжалявам за чувствата, които изпитвах към Травис, защото той никога не отвърна на тях, заради което се чувствах ужасно в продължение на години.

Не искам да страдам повече и за това се радвам, че сега не изпитвам нищо, защото най-вероятно сега щях да плача.

А и това си има негов живот и съм сигурна, че е щастлив.

Дори и нищо да не се получи между нас, искам той да е щастлив.

И да забравим за тази история между нас, защото това вече е минало и не трябва да се ровим в миналото, защото е безсмислено.

Но въпреки това наистина се радвам, че го видях, надявам се да можем да поддържаме нормални отношения, все пак сме роднини.

А и вече можем да се държим нормално, няма защо да е странно, заради случилото се. Просто искам всичко да се нареди.

За мен нещата се наредиха сигурна съм, че и за него.

Честно казано и да изпитвах нещо към него не си представям бъдеще с него.

Може би, това че ми е братовчед затруднява някои неща, но все пак, не сме един за друг.

А и той е женен.

Не искам да бъда любовница на жененият си братовчед, който не е наясно какво чувства към мен.

А и колкото странно да звучи от както съм с Кристин за първи път се чувствам обичана.

Но пък се замислих върху думите на майка ми.

Аз може би искам семейство.