Глава 24

1.6K 100 26
                                    

Оливия

Бях заспала върху Евън.

Отворих очи и видях, че съм гола.

Забравих, че го изчуках.

Голяма работа и без това и той искаше това преди.

Съмнявам се Евън да иска нещо с мен, сигурно ще се прави на мил, когато се събуди и няма да ми се обади повече.

Както и да е.

Аз не искам гадже.

Момчетата са гадост.

Не стават за връзка, всички изневеряват и не ги интересуват чувствата ти.

Защо да имам връзка с момче и да се впрягам? Като всичко накрая ще е една гадост.

Облякох се и се огледах за телефона си.

Беше на пода до дивана.

Взех го, но тогава се ударих във масичката пред дивана и Евън се събуди.

-Къде отиваш? - попита Евън

-Тръгвам си.

-Няма ли да останеш?

-Не, предпочитам да си тръгна.

-Щеше да си тръгнеш, докато спя ли?

-Да.

-Защо?

-Защото така. Ти би направил същото.

-Не, тоест да.

-Добре, чао.

-Наистина ли няма да останеш? - попита и аз кимнах. - После ще ми се  обадиш ли?

-Не знам, ще видя.

Той ме погледна учудено, но кимна.

-Ако ми потрябваш ще ти звънна. - казах

А в момента драми не ми трябват

-Надявам се, скоро да ти потрябвам.

Надявай се.

-Да аз също.

Наистина е по-хубаво, когато не ти пука.

Преди щях да искам да бъда цял ден с него, да го караме бавно и всичко да е перфектно, но сега не искам нищо от това.

На следващият ден бях на училище.

Колкото и да не обичах училището държах да имам високи оценки.

Обмислям, след като завърша да отида да уча в Ню Йорк.

Винаги съм искала да живея там, а и е далеч от майка ми и от всички.

In love with my cousin Où les histoires vivent. Découvrez maintenant