In love with my cousin

Глава 34

Три години по-късно

Оливия

След случилото се с Травис повече не повдигнахме темата относно нашите отношения.

Все още поддържаме връзка и се виждаме понякога, но само това.

Той осъзна, че няма как да има нещо между нас и се отказа.

Честно казано съм облекчена, защото не искам да страда за мен.

И най-после всичко се нареди.

Мислих, че тази драма около мен и Травис никога няма да приключи.

Само остана да напиша книга "Моят братовчед" или "Влюбена в братовчед си.", о или пък "Защо не трябва да спиш с роднини?"

Ще е наръчник със причина защо да не го правиш.

Първото и най-важното....защото сте роднини.

Край.

Мисля, че е добра идея.

Разбира се, ако един ден напиша такава книга, няма да кажа, че е по реален случай.

Хората ще ме помислят за извратена.

А, аз не съм.

-Мамо!

Затворих лаптопа и погледнах към малкото момченце, което седеше срещу мен.

-Да, слънчице?

-Може ли кексче?

-Не.

-Но, защо? - попита и седна до мен

-Защото вече изяде три.

-Може ли четвърто?

-Не.

Той се нацупи и легна върху мен.

Това е синът ми Елиът.

Вече е на две години.

И не може да седи и три минути без да ме пита нещо сто пъти.

Ако не беше сладур отдавна да го бях дала на маймуните в цирка.

Той беше моят малък рус ангел.

-Може ли сладолед?

-Не. - казах и той ме ухапа за ръката. - И да ме хапеш пак не може.

Той въздъхна и се отпусна върху мен.

Приличаше толкова на баща си...

Нямам предвид Травис.

Баща му е друг.

И да пак обърнах резбата.