Глава 26

1.5K 93 35
                                    

Оливия

Минаха няколко дни през които не мислех за Травис.

Или за тъпото му гадже.

Не ми пука за него, защото е глупак.

И го мразя.

Защото е глупак.

-За какво мислиш? - попита Евън и ме целуна

-За майка ми. Пак се скарахме.

Беше вярно.

Пак се скарахме.

И тя си тръгна.

Отиде някъде.

Мисля, че си има любовник.

Каза, че ще се върне след три дни.

Щом няма да ми досажда да бъде с когото иска.

-Съжалявам, защо се скарахте?

-И аз не знам, вече изключвам, когато ми говори.

-Поне я няма и не ти досажда.

-Да, поне това. Но, когато се върне пак ще има скандали. Хубавото е, че можем да се виждаме тук вкъщи.

-Да. - целуна ме отново

-Радвам се, че вече не се държиш, като задник, както преди.

-Съжалявам за преди.

-Няма проблем, нека не се караме за това.

-Добре. Между другото ти нося нещо. - извади средно голяма кутийка, след което я отвори. - Надявам се да ти хареса.

-Гривната е прекрасна,благодаря. - казах, когато той ми я сложих. - Много мило.

-Знам, че миналият месец имаше рожден ден и това е нещо, като закъснял подарък.

-Благодаря. - целунах го и се усмихнах.

За първи път момче ми подарява нещо.

И за това сега това е толкова важно за мен.

-Искаш ли да излезем някъде? - попитах

-Ами, всъщност не мога, забравих да ти кажа, че имам работа. - каза у се намръщих, но се след това кимнах.

-Може ли да дойда с теб?

-По-добре остани.

-О, добре тогава.

-Нали не се сърдиш?

-Не, разбира се. Щом имаш работа, няма проблем. Ще се видим утре.

-Да, ще ти се обадя.

-Добре, чао.

-Чао. - излезе без да ме поглежда.

In love with my cousin Where stories live. Discover now