In love with my cousin

Глава 19

Оливия

Минаха няколко дни през които всичко си беше нормално.

Ходех на училище, излизах с Бети или си седях вкъщи.

Нищо особено.

С Травис не говоря, защото не искам да го виждам.

Беше прав, но не искам да говоря с него.

Какво да му кажа? Ти беше прав, а аз съм глупачка.

Всъщност наистина съм глупава.

Какво си мислех, че за две седмици Евън се е влюбил в мен и иска да бъде само с мен...толкова съм наивна.

Беше ясно от самото начало, че нищо няма да стане. Просто бях глупава и повярвах на първият срещнат.

Кой би се влюбил в мен? Никой.

Защото съм ужасна и никой не би искал човек, като мен.

Така че повече няма да се занимавам с момчета.

Ще се съсредоточа върху обичайните си глупости, които правя.

В момента с Бети обядвахме и слушахме Тифани, която най-после се появи на училище.

Иска ми се да бях, като нея и да не ми пукаше за нищо.

Гледах към салатата пред мен и се чудех...

Защо не съм, като нормалните деца.

Държа се, като кучка, на която не й пука за нищо.

А, всъщност ми пука за много неща.

Както и да е.

Така се чувствам, заради момчетата, но сега, като спра да се занимавам с каквито и да е било момчета, ще се почувствам по-добре.

Трябваше да си взема бургер.

С картофки и сладолед.

Вчера не вечерях...и не ядох целият ден.

И за това сега съм гладна.

-Ще отида да си взема бургер. - казах

-Супер, после ще ти разкажа...

-За гаджето ти, знам. - прекъснах Тифани

-Защо си толкова кисела? - попита тя

-А, ти защо си досадна? - попитах и тя се намръщи, но не каза нищо.

Не съм кисела, просто нямам настроение.

Винаги ли трябва да съм в добро настроение и да говоря за любовта, сякаш е най-прекрасното нещо на света...

Тифани е така, но аз не.

Трябва ли винаги да е толкова щастлива?

Сякаш животът й е перфектен.

-Тръгваш ли си? - попита Бети, когато взех чантата си.

-Да.

-Нали щеше да ядеш?

-Вече не съм гладна, ще се прибирам.

-Сигурна ли си? Ако искаш остани.

-Не, не искам, а и ме боли главата и предпочитам да се прибера и да си почина.

-Добре. - каза тя и Тифани кимна.

Единственото, което искам е да се прибера и да бъда сама.

Оставих чантата си на пода и легнах на леглото.

Напоследък прекарвам доста време тук, но и нямам нищо против.

Обичам, когато съм сама. Имам възможността да помисля някои неща,не намирам решение, но поне никой не ми пречи.

Или пък няма да мисля и ще поспя.

Събудих се и първото, което потърсих беше телефона ми.

Беше седем вечерта.

Спала съм три часа.

Което значи, че ще будувам цяла нощ.

Добре, че утре е събота и ще мога да спа до късно.

Гладна съм.

Този път ще ям наистина.

И без това съм слаба, ако спра да ям до месец ще изчезна.

Слязох долу в кухнята и очаквах да няма никой, но там заварих семейна вечеря на цялото семейство, включително и Травис.

И Миранда.

Чудесно.

Защо просто не ме хвърлят от някой мост?

Ще е по-малко болезнено от това.