Глава 31

1.5K 89 50
                                    

Оливия

-Ами, ако майка ти ме намрази, защото съм момиче? - попита Кристин

-И мен не ме харесва по същата причина.

-Не ми помагаш с тези коментари.

-Спокойно, има вероятност да те хареса повече от мен.

-Добре ли изглеждам? - попита и натиснах звънеца

-Супер си, скъпа. - казах и я целунах

Трябва малко да се успокои.

-Оливия! - скара ми се баща ми и се отдръпнах от Кристин

-Стресна ме. - изсъсках - Защо отвори толкова бързо?

-Не се целувайте, майка ти може да ви види, изчакай да пропадне и да се успокои със лекарства и вино и пратете какво искате пред нея. Аз съм Логан. - подаде ръката си към Кристин

-Аз съм Кристин. - усмихна се тя

-Нека да влизаме, че съм гладна. - казах влязох

-Не бъди толкова груба с него. - каза ми тя

-Не бъди толкова мила. Къде е майка ми? - попитах

В този момент тя се появи със усмивка, която леко помръкна.

-Здравей, мамо. - казах

-Здравей...това твоя приятелка ли е?

-Нещо такова. - казах

-Какво?

-Алиса, трябва да ти кажа нещо. - каза татко и тя го погледна - Ами те....просто такова...

-Тя ми е гадже, какво има за вечеря? - попитах

-Имаш гадже момиче. Чудесно. - засмя се тя.

Боже.

Дано само не направи сцена.

Алиса

-Съжалявам, че не ти казах. - каза Логан

-Няма проблем. Аз съм добре.

-Наистина ли?

-Не, защо скри от мен?

-Защото постоянно правиш сцени.

-Не е вярно. Просто...ти каза, че има гадже!

-Но не ме попита, дали е момче или момиче.

-Не знаех, че трябва да питам.

-Добре, не е ли по-важно да се сдобрите. Има ли значение, дали е с мъж или жена. Със сигурност момичето е по-нормално от нас тримата взето заедно.

In love with my cousin Where stories live. Discover now