In love with my cousin

Глава 12

Оливия

Беше следобед и седях в стаята си.

Правих си педикюр сама, защото Бети трябва да гледа малкият си брат, а Тифани, нямам идея къде е.

По принцип си правим една на друга, но сега съм сама, но мисля, че се справям добре.

Добре, де ужасна съм в лакирането на нокти.

Но няма какво да правя.

Майка ми също я няма, отиде при баба да се оплаче от татко, който седеше сърдит вкъщи с мен.

Няма да пораснат никога.

Особено майка ми.

Обича да прави драми.

Не знам как баща ми я издържа толкова години, сигурно я обича, защото не вижда друга причина да са все още заедно.

Добре, че нямат още деца, че не виждам как щяха да се оправят.

Едва се оправиха с мен, когато бях малка.

Веднъж, когато бях на осем избягах.

Събрах си малко бонбони и играчки в една раница и избягах.

Но, когато бонбоните свършиха се прибрах.

Мама не разбра, защото, когато избягах ме гледаше татко, който ме помоли да не казвам на нея, но разбира се мълчанието ми не беше безплатно.

Телефона ми звънна и изпуснах лака на килима.

По дяволите.

Беше непознат номер.

Ако е Тифани, която пак си прави шеги ще я убия.

Преди ми звънеше от чужди номера, за да си прави шеги.

-Да? - казах

-Здравей, Оливия, аз съм Евън.

-Евън, здравей. Мислех, че няма да ми се обадиш. Или, че си ме помислил за луда, защото много говоря, но аз не говоря много. Просто обичам да разказвам разни неща, които по принцип няма да чуят другаде, защото съм странна, но това е хубаво, защото не съм, като другите....как си?

-Добре. Ти?

-Аз също. Щом ми се обаждаш.

-Искаш ли да се видим?

-Разбира се, къде ще отидем? Някъде където да ядем, защото съм гладна, не яла от сутринта. Мисля си за бургери или суши, ти какво предпочиташ?

-Няма значение, каквото ти искаш.

-Значи ще ядем суши. Кога ще ме вземеш?