In love with my cousin

Глава 8

Оливия

-Ти сигурно си Оливия! - въкликна кучката и ме прегърна

Руса е.

Защото винаги пачаврите са руси?

-Да, а аз не знам коя си.

-Аз съм Миранда.

Не пука.

-Супер,много се радвам, че се най-после се запознах с любимата на братовчед си! - прегърнах я силно и погледнах към Травис. - и подари този повод, направих обяд. - казах и той ме погледна

-Кога успя? - попита той

-Няма значение кога. Важна е любовта, с която го направих. - усмихнах се.

След като приключихме с прегръдките, започнахме с обяда.

Все пак искам да пробват лазанята, която направих.

-Лазанята е страхотна. - усмихна се русото създание.

-Благодаря, Мелинда.

-Миранда. - поправи ме Травис

-Все едно. - казах - Е, как се запознахте? На някой купон, той те е изчукал, докато си била пияна, след което си е тръгнал, но ти си го потърсила, защото си се влюбила в него?

-Не, запознахме се в колежа. - каза тя

-Ти учиш, наистина ли? Аз пък си помислих, че си поредната тъпа куха, руса лейка.

-Оливия, престани. - каза Травис

-Какво? Просто предположих така, предвид това, че си руса, гримирана сякаш отива на среща с Кен и подплънките. Не можеш да заблудиш никой, веднага разбрах, че нямаш нищо там и просто се опитваш да запълниш сутиена си някак,но тъй като нямаш цици, го правиш с подплънки.

-Аз отивам до тоалетната. - каза тя и стана.

Дано падне и си удари главата в мивката.

-Оливия, какво ти става? - попита Травис

-Прието и казах, че е плоска и не може да излъже никой. Бъди добро гадже и й финансирай нови цици.

-Това, че не е, като теб не означава, че не е по-добра.

-Тя е по-зле. Сигурно, като си свали грима прилича на извънземно.

-Изглежда по-добре от теб.

-Не е вярно. На мен не ми е нужен грим, за да бъда хубава. А, на гаджето и трябват тонове.

-Престани.

-И също така мисля да и кажа за нас.

-Какво?

-Да, ако ще бъдем приятелки, трябва да бъда искрена с нея. Не искам да започваме приятелството си с лъжа. Ако не може да преодолее, това че сме спали заедно, неин проблем.

-Няма да казваш нищо.

-Ще видим. Зависи как се държиш с мен.

-Извинете, че се забавих. - чух гласът на куклата.

Твърде е мила и това не ми харесва.

-Няма проблем. - усмихнах се

-Е, Оливия, на колко си, с какво се занимаваш? - попита тя

-Аз съм 15. И през свободното си време източвам картата на баща си, докато с приятелките ми обсъждаме поредната кучка.

-Интересно. А, скоро ли ставаш на 16?

-Да, след два месеца. Мисля да направя парти може и вие да дойдете. Ако до тогава сте заедно, разбира се.

Минаха около два часа през, които слушах за това как са се запознали и още глупости, които не слушах, защото ми идваше да я ударя с чинията пред мен.

-Беше ми много приятно. - прегърнах я.

Най-после си тръгва.

-И на мен, някой път можеш да се видим само двете? - предположи тя и Травис ме погледна, надявайки се да откажа.

-Със удоволствие. Ще ти се обадя, нали ти имам номера,който ми даде без да съм те молила.

-Добре. Чао, скъпи. - целуна го

Иллл...

- Чао, обичам те. - каза Травис

Ще повърна.

-И аз теб. - целунаха се пак

Умирам.

Кучката си тръгна и Травис отиде в стаята си без да казва нищо.

Той я обича.

Чувствам се наистина зле в момента, мислех, че няма да ми пука.

Но ми пука.