In love with my cousin

Глава 16

Оливия

Защо той е тук?

Мамка му, тъкмо се радвах, че вече не се налага да го виждам и пак се появява, да го вземат дяволите.

Да не ме преследва?

-Оливия, добре ли си? - попита Евън и го погледнах, след което погледнах и към Травис.

-Да, добре съм. - казах

-Искаш ли да ти помогна да почистиш?

-Не, аз...-леко се подхлъзнах върху разлятото.

-Аз ще почистя ти отиди на дивана. - каза той и аз кимнах.

Седнах на дивана и въздъхнах.

Мразя Травис.

Може да развали всичко, дори без да се опитва.

-Оливия. - Травис седна до мен. - Ще ме погледнеш ли?

Аз не казах нищо и го погледнах.

-Какво искаш? - попитах и скръстих ръцете си.

-Как си?

-Наистина ли те интересува как съм?

-Да.

-За това ли последният път ми каза да се разкарам и че винаги развалям всичко?

-Аз бях ядосан и си мислех, че искаш да кажеш на Миранда за нас...

-Нямаше да й кажа! Тя ме покани да излезем и се съгласих, нямах намерение да развалям връзката с перфектното ти гадже.

-Не съм казал, че е перфектна...

-Напротив, много пъти ми намекваше, че тя е много по-добра от мен, знам че е по-добра, всички са по-добри от мен. Но знаеш ли, ти си лош, винаги ме нараняваш и не ти пука, пука ти за всички освен за мен. Просто ме остави.

-Оливия...

-Просто замълчи. - прекъснах го, когато видях Евън да идва към нас.

-Вие познавате ли се? - попита Евън

-Не, не се познаваме. Аз съм Оливия. - казах и се обърнах към Травис с най-фалшивата ми усмивка. - Приятно ми е.

-И на мен ми е приятно, аз съм Травис.

-Колко хубаво име, сигурно си много добър човек, който не обижда и не кара момичетата да се чувстват, като боклук. - продължих да се усмихвам

-Да.

-Вие от къде се познавате? - попитах

-Ами, от едно парти. - каза Евън

-А, страхотно.

-Вие откога сте заедно? - попита Травис. - Тоест гаджета ли сте или просто се чукате или сте просто приятели?

-Да заедно сме, но още сме в началото на връзката си. - каза Евън

-Значи мислите това да е сериозно? - попита Травис

Какво го интересува?

-Да, проблем? - попитах го

-Не, никакъв. Радвам се, че приятелят ми си има приятелка, която е...прекрасно момиче.

-Жалко, че не мога да кажа същото за теб. - усмихнах се и той се намръщи

-Ти не мислиш ли да се прибираш, сигурно родителите ти се притесняват за теб.

-Да, ще си тръгвам. - казах

-Не, остани още малко. - каза Евън

-Ами...по-добре да се прибера. По-късно ще ти се обадя и ще се видим.

-Добре.

Преди да тръгна го целунах и дарих Травис с поредната усмивка.

Тъпак.

Прибрах се вкъщи и въздъхнах с облекчение, когато разбрах, че съм сама.

Радвам се, че майка ми не е тук.

Качих се в стаята си и легнах върху леглото.

Реших да се обадя на Бети и да й кажа за Травис.

-Бети, той е глупак. - казах

-Кой, Евън?

-Не. Травис. Той се оказа приятел на Евън.

-Ужас. Какво ще правиш?

-Не знам. Тъкмо се зарадвах, че няма да виждам Травис и той пак се появи.

-Защо не кажеш на Евън истината и...

-Предлагаш да му кажа, че съм се чукала с братовчед ми?

-Не, кажи му, че не го харесваш или нещо такова, ако те харесва, няма да те кара да се виждаш с него.

-Не знам. Наистина се разстроих, когато видях Травис, дори не си изядох закуската.

-Направи си друга. Ами, ако кажеш на истината на гаджето на Травис?

-Не мисля, че ще е добра идея.

-Или просто игнорирай ревнивият Травис.

-Той не ревнува, не му пука с кого и кой ме чука, защото той вече го направи и за това не съм му интересна, защото получи това, което искаше и винаги ще съжалявам, че го направих.

-Първият път не винаги трябва да е романтичен и не е важно с кой си го направила, мисли за Евън, той е мил и не е Травис.

-Знам. - казах и чух някой да блъска по вратата на стаята ми. - Ще ти затварям.

-Добре и не плачи за него, познаваме се.

-Няма да плача. - излъгах и затворих.

Щях да отворя, но Травис влезе в стаята ми преди да успея да го направя.

Сега ми се иска да бях останала при Евън.