In love with my cousin

Глава 7

Оливия

В момента си играех с Райли, докато Травис се цупи, като бебе.

Аз нищо особено не искам от него, просто искам само да се запозная с кучката му.

-Ще спреш ли да се цупиш? - попитах

-Не.

-Ще мине чудесно, аз се разбирам със всички, сигурна съм, че кучката...тоест приятелката ти ще ме хареса, дори можем да станем приятелки накрая и да излизаме тримата заедно.

-Ако това се случи, ще се хвърля от някъде.

-Не говори така пред сестра си. - казах и Райли ме погледна.

-Просто искам да се държиш нормално.

-Аз се държа нормално, ти си този, който изпада в истерии постоянно.

-Ти постоянно правиш нещо...

-Аз не правя нищо.

-Да, бе.

-Да и обещавам, че няма да кажа на гаджето ти нищо, все пак ще бъде много лошо, ако разбере и те зареже, ще бъде жалко. - казах и станах от пода. - Отивам да се приготвя за срещата със госпожицата. - отидох в стаята.

Травис

Със сигурност ще направи всичко, което не трябва да прави.

Защо трябва да е такава?

Преди беше малко сладко момиченце, което обичах, като своя сестра, а сега...

Сега е просто някакъв кошмар.

Оплесках нещата отново.

Райли седеше на пода и редеше пъзел.

На нея и е най-лесно, защото е малка, прави каквото си иска без последствия,получава всичко,което иска. Всички я обичат, майка ми я харесва.

И разликата между мен и нея е, че нашите са я искали.

Но не могат да кажат същото за мен.

Майка ми казва, че съм бил грешка, но ме обича, по някакъв странен неин начин ме обича. Въпреки, че не понася никой ме обича, когато не вика по мен. А и може би не ме харесва, защото приличам на баща ми, който тя също не харесва.

Ако семейството ни не беше такова объркано, може би нямаше да станат тези неща или просто имам извратена братовчедка, която си пада по мен.

Но аз не си падам по нея.

Само това оставаше, да се влюбя в нея.