In love with my cousin

Глава 5

Оливия

Взех си бърз душ и се върнах в спалнята.

Все още съм бясна на Травис и мисля да не го оставя на спокойствие, докато съм тук.

Именно за това ще се преоблеча в спалнята му.

Свалих кърпата и я остави на пода.

-Оливия...мамка му. - каза Травис и се обърна

-О, стига! Сякаш вече не си ме виждал гола. - казах и сложих бикините си.

-Би ли се облякла по-бързо?

-Добре, досадник. - казах и сложих сутиена си. - Готово. - той се обърна и се намръщи.

-Имам предвид да си сложих дрехи, а не да стоиш по бельо на леглото в стаята ми.

-Ами, ако реша да легна, това ще те ядоса ли? - попита и бавно легнах върху леглото без да откъсвам поглед от него.

-Да, ще ме ядоса. Стани и се облечи.

-Какво ще стане, ако откажа?

-Ще се гръмна. Просто го направи.

-Не искам. Не си ми шеф, не можеш да ме командваш! Може да си по-голям, но си по-голямо дете и от сестра си!

-А, ти си луда!

-Явно лудостта в нашето семейство е наследствена. А, майка ти е луда за връзване.

-А, баща ти е най-нормалният човек, когото познавам.

-По-нормален е от майка ми! И от твоята също!

-Майка ти е царица на нормалното! По-луда е и от моята майка, която се държи, като надрусана тийнейджърка, която мрази баща ми, за това, че я е забременил, когато е била на 17!

-Да. Знам! Майка ти не веднъж ми е казала, че баща ти е провалил живота й.

-Не го е провалил!

-Напротив! Баща ти е...всъщност той е нормален.

-Предполагам.

-Но ти не си!

-Не съм нормален, заради теб!

-Колко типично за мъжете да хвърлят вината върху жените!

-Не хвърлям вината върху теб! Просто казвам, че си виновна! Но не изцяло, аз също имам вина, че ти се вързах!

-Ти беше този, който искаше да спи с мен!

-Може и да съм искал, но сега знам, че не искам да спя с неуравновесената си братовчедка.