In love with my cousin

Глава 28

Оливия

Отворих очи и видях Травис да лежи до мен.

По дяволите.

Защо трябваше да го правя?

Защо отново спах с братовчед си?

А и той има гадже, нали много я обичаше?

Явно не я обича толкова щом толкова лесно се предаде.

-Травис. - побутнах го

Той отвори очи и когато ме видя веднага се отдръпна от мен.

Сега със сигурност пак ще ми каже нещо ужасно и ще изкара мен виновна за всичко.

Защо изобщо го направих, като знам, че ще се чувствам зле после след като остана сама...

Той тръгна да казва нещо, но го прекъснах.

-Не казвай нищо, просто си върви, както винаги.

-Не си тръгвам винаги. Просто това беше...не беше нищо.

-За теб е нищо, разбира се.

-А, за теб означава ли нещо това?

-Да. Но няма значение, защото ти слушаш гаджето си за всичко, сигурно дори не ти дава да дишаш без нейно позволение.

-Аз поне имам гадже, а не като теб. Никой не те харесва.

-Не е вярно. Нали знаеш, че мога да кажа на гаджето ти.

-Тя няма да ти повярва на глупостите ти. За разлика от теб, която вярваш на всяка дума на момчетата.

-Не е вярно.

-Напротив, мислиш си, че всяко момче би искало да бъде с теб, но ми повярвай, ако момче проявява интерес към теб е само защото иска да спи с теб. Никой не би искал нищо с курва, като теб, която спи със всички. Не си мисли, че като се обличаш, като курва си важна, ти си една малка долна курва. И нищо повече, никога никой няма да се влюби в теб. Ти си най-ужасното момиче, което някога съм срещал. За това ще си останеш сама.

Той е прав...

Аз съм отвратителна.

Изтрих сълзата, която се беше спуснала от окото ми.

-И наистина този път, нека не се виждаме повече, ако ме видиш някъде се прави, че не ме познаваш. Не те искам в живота си. Но сигурно си свикнала да не те искат. Като се има в предвид, че дори собствената ти майка се срамува от теб и не те иска. Както и баща ти, който си намери друга жена, с която най-вероятно ще има деца, които ще обича и няма да бъдат разочарование. - каза, след което излезе.

Взех дрехите си от пода и ги облякох.

Отидох банята и заключих вратата, след се разплаках.

Той е прав, дори собствените ми родители не ме искат и ме мислят за разочарование.

Но аз не съм курва, обличах се така, заради него, от години се опитвах да го впечатля, защото бях влюбена в него.

Исках да ме забележи, да не ме мисли за дете.

Но сега няма значение нищо.

И е прав.

Сама съм и мисля, че винаги ще си е така.

Но е време да изключа чувствата си към Травис и да го оставя намира.

И да приема факта, че съм разочарование и като такова...

Мисля, че ще е най-добре, ако се махна от тук. И без това на родителите ми не им пука за мен.

Ще се опитам да наредя животът си и този път без глупости.