𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

32

само да кажа , че остава малко до края ;)

//

Трите момчета стояха пред блока. Теил реши да остане със Сакура и да се опита да я успокои. Тейонг гледаше към сградата и имаше чувстото , че това е някакво дежа вю.

Инстинктът му подсказваше , че Юта е там. Но имаше и съмнения за това. Ами ако Сакура го беше излъгала?

Все пак тя бе просто една непозната, с която се срещна преди малко и не можеше да и има все още доверие. Можеше и да е прав, но и да греши , като и повярва.

Трите момчета прекосиха улицата , докато лицата им замръзваха от студения , зимен вятър.

- Как ще влезем? - Йонгхо посочи към портиерът на блока.

Тейонг не каза нищо и се запъти към мястото , където човечецът стоеше и четеше вестникът си.

Мъжът беше прекалено зает да отрази тримата младежи , докато единият от тях не почука на стъклото.

Портиерът изпсува , че някой беше прекъснал заниманието му в късния следобед. Кореецът беше готов със своето оправдание и се опита да се усмихне.

- Ще можете ли да ни пуснете? Наш приятел , който живее тук има рожден ден и искахме да му направим изненада. - обясни му Те , като се опита да звучи някак приятелски.

- Просто влизайте. - мъжът ги пусна да влязат , тъй като искаше просто да се отърве от тях.

Тримата се качиха по стълбите , а през това време пулсът на Тейонг се ускори. Той имаше чувстото, че по някое време ще припадне.

Дори му стана горещо , когато безпокойството го обзе. При всяка стъпка по близо до вратата, която го делеше от любимият му , художникът се притесняваше , че може да са му направили нещо.

Джони сложи едната си ръка на рамото на своя приятел, за да го успокои.

- Какво ще правим? - попита Кун.

- Не знаем този човек на какво е способен. Възможно е да има и оръжие със себе си. Все пак живее тук и има всякакви предмети, с които ще може да ни нарани. - каза мниенто си Лий.