6

217 32 2
                                    

Тейонг бе изпаднал в паника.От половин час обикаляше стаята,като си повтаряше,че това бе просто сън,и че скоро ще се събуди.

От друга страна Йонгхо пък бе взел празното платно и гледаше ту платното ту момчето,което бе излязло от картина.В главата на американеца започнаха да се въртят всякакви шантави теории как и защо Юта бе дошъл в реалността.

-Не сте ли уморени?-Юта разчупи обстановката и се прозя.

Чернокосия се усмихна малко на сладостта на японеца.

-Всъщност да.-замисли се Джони.-Тейонг спи ни се.

Оплака се Йонгхо като малко дете,но Те не го удостои с поглед или дума.Червенокосия продължаваше да си мънка под носа с мислите си,че това бе просто един "кошмар".

-Тейонг.Тейонг?Тейонг!-започна да го вика Джони,но без резултат.Йонгхо се ядоса,че не получи отговор и тръгна към объркания художника.

Щом бе до него чернокосия го сграбчи за рамената и го обърна към себе.

-Лий ш×бан Тейонг съвземи се за бога!-развика се Джони,което съвзе по-малкото момче.

-С-съжалявам.-извини се Те.-Просто не...

-Не можеш да го възприемаш?-отгатна Джони.Тейонг кимна в отговор.-Понякога реалността може да е по-шантава и трябва да го приемем,като сега.

Джони бе прав.Думите му някак успяха да успокоят Тейонг,до онзи момент:

-Какво значи ш×бан?-полюбопитства Юта.От зададения въпрос на Тейонг му идеше да припадне.Явно двете момчета трябваше да внимават какво говорят пред невинния Юта.

Как сте хора?

𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲 Место, где живут истории. Откройте их для себя