𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

33

- Юта? Юта!

Тейонг беше докоснал ръката на момчето, за да види дали има пулс. Но той беше едва доловим , което го караше да си мисли , че японецът е мъртъв.

До момента, в който не чу нечий жалък опит да си поеме дъх. Чувсто на облекчение го заля. Просто беше в безсъзнание.

Кореецът се опита да отвърже въжето , но то беше твърде здраво, за да го спаси. Художникът огледа стаята за нещо остро , което можеше да му помогне.

Той отиде до кухнята и взе един нож , с който успя да среже въжето и освободи Юта. По-големия опитваше да бъде внимателен , за да не го нарани.

Щом отряза въжетата , тялото на момчето падна изтощено на земята. Тейонг занесе японецът на близкото легло и се опита да го събуди, но нямаше признак , че Юта щеше да се събуди скоро.

Притеснен за състоянието на любимия си , Те бързо набра 119.

- Здравейте , аз съм Лий Тейонг и искам да повикам линейка. Има припаднало момче. - Той се опитваше да говори колкото се може по-спокойно.

- От колко време е в безсъзнание?

- Не знам. Може би около час или повече. - отговори им той , като се опитваше да сметне колко време бе минало от тогава.

- Господине, къде се намирате?

Тейонг им каза адреса в очакване на отговор.

- Линейката ще е при вас до пет минути. През това време стойте там. - помоли го служителката.

- Благодаря ви.

Тейонг стори това , което му беше казано. Докато не чу скоро шум и гласът на Джони , който го викаше.

- Тук съм! - извика той.

- Боже! Какво е станало тук? - американецът беше в шок от това , което видя.

- Юта е в безсъзнание. Трябва да го заведем колкото се може по-бързо в болница.

Скоро и Кун се появи с полицай до себе си.

- Добре ли сте? - попита ги той.

- Господине, мисля , че трябва да окажем първа помощ на жертвата. - посъветва ги полицаят.

- Повикал съм линийка. Скоро трябва да са тук. - информира ги кореецът.

Тейонг изгуби внимание още щом медицинския екип се появи. Всичко, като че ли се случи някак бързо. Той последва двама парамедици , които занесоха Юта в линейката.

Те минаха през мястото на престъплението, но Харуто вече не беше на мястото , където Джони го беше ударил с чадъра.

Доколкото разбра , другия японец се е събудил, но благодарение на Джони , който го ударил отново , не могъл да избяга.

По време на пътуването с линейката , парамедиците успяха да събудят Юта. Той помоли за вода и Тейонг, което накара кореецът да заплаче от радост.

Да види отново онези две кафеви очи да го гледат беше едно от най-хубавите неща. Той подаде на японеца шише с вода и го целуна по челото.

Когато пристигнаха в най-близката болница, Юта беше отведен при доктор , за да проверят дали няма някакви наранявания.

През цялото време Тейонг не се отделяше от японецът. Дори когато докторът му каза , че момчето е добре. Художникът имаше чувстото , че тежест бе свалена от плещите му.

Беше писал и на Йонгхо да сподели добрите новини и че ще говорят на следващия ден. Двете момчета не обелиха и дума , дори когато останаха сами. Може би и двамата бяха уморени.

Тейонг съжаляваше , че двамата се бяха скарали и че можеха да избегнат всичко това. Но когато се срещнеше с погледа на своята любов , имаше чувстото, че той му казва, че всичко е наред.

Тейонг остана и през нощта в болничната стая, като беше благодарен, че Юта е добре.

Но можеше да бъде и по-зле.

Ами ако беше?

Дори не знаеше как щеше да постъпи тогава.

Макар , че за него това беше най-дългата нощ в живота му беше и най-лошата.