𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

12

-Май го изгубихме.-озърташе се Джони докато носеше торбите с покупки на Юта.

Тримата излязоха навън в събота сутринта и решиха да напазаруват някои неща за Юта.Все пак момчето не можеше вечно да стои вкъщи заключено.

След като напазаруваха някои неща Юта изчезна нанякъде безследно без да се обади.Тейонг получаваше нервен срив при мисълта,че са изгубили японеца.

Всякакви сценарии се въртяха в главата му дори и най-лошите.Можеха да отидат при полицията,но какво да им кажат "Приятелят ни от картина изчезна и не можем да го намерим".

Сигурно щяха да ги сметнат за луди,ако го сторят.Джони се обърна в посока към едно заведение за бързо хранене и бе готов да отиде,ако Тейонг не го беше сграбчил,и тръгнат нанякъде.

Тейонг се чувстваше като майка,която е изгубила детето си и вече разбираше какво и е било на майка му.Докато вървяха очите на Тейонг се спряха на един цветарски магазин.

Той се спря и видя две фигури.Едната беше явно на продавача в магазина,а другата приличаше на Юта.Но човека бе с гръб и не можеше да е сигурен.

Двамата с Йонгхо влязоха в магазина,за да видят човека по-добре.Щом стъпи в магазина човека се обърна и облекчение се изписа на лицето на Тейонг.

Без да се замисли по-големия се затича и го прегърна.Юта изпусна червената роза,която държеше в ръката си.

-Никога повече не прави така!Знаеш ли,колко ме уплаши с тази твоя постъпка?-каза Тейонг щом се отдели от прегръдката.

На лицето на Юта се изписа вина.

-Съжалявам Тейонг.Не исках да стане така.-извини се момчето,но Тейонг отново го прегърна.Радваше се,че Юта е непокътнат,жив и здрав.

Джони се наведе и взе розата,но Тейонг бе по-бърз и му я взе от ръката.Той реши да я върне на собственика и,но продавача не беше съгласен с това:

-Няма нужда да ми я връщате.Подарявам ви я.-каза момчето.Тейонг не каза нищо и се обърна към Юта,който се възхищаваше на магазина.

-Толкова е красиво тук!Исками се да работех тук.-Юта гледаше към различните цветя в магазина и им се възхищаваше.

От кое по цветно,до по-зелено или по-голямо.Щом чу думите на Юта на лицето на продавача се изписа усмивка.

-Какво ще кажеш да работиш тук?Ще ми е приятно да имам още някой,който да ми помага в магазина.-Юта се обърна към Тейонг.

Тейонг се замисли.Това имаше хубави страни Юта щеше да е навън и да прави нещо,вместо да стои сам вкъщи.Но да го остави в ръцете на непознат?

Всяка сутрин можеше да го оставя на работа,а след лекциите му да го прибере.

Какво можеше да се обърка?Той се обърна към Йонгхо,който гледаше към един букет от бели лилии.Той знаеше какво щеше да каже неговия приятел,но да го направи ли?

-Аз нямам нищо против.-Юта се зарадва и прегърна художника.

-Благодаря ти Те!

-Междудругото аз съм Кун.Трябва поне да знаем имената си щом ще работим заедно.

Юта се здрависа с Кун,като се радваше,че познава още един човек освен Тейонг и Йонгхо.