𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

27

Малко след,като Минсок си тръгна,Тейонг и Юта се скараха.

Минаха три часа от тогава и Юта беше излязъл навън. Пърженото пиле,което бяха поръчали за вечеря стоеше недокоснато на масата оттогава.

Тейонг беше ядосан на себе си,че се развика на по-малкото момче,задето беше повдигнало темата за Кун отново.

Тейонг се дразнеше всеки път щом Юта кажеше името му. Не му харесваше.

Минаха три часа и Юта все още го нямаше. Той се притесняваше,че може да му се е случило.

Той взе телефона си и набра номера на Джони. След няколко повиквания,Йонгхо най-сетне вдигна.

- Кажи.

- Юта с теб ли е? - вместо това той веднага повдигна въпроса.

- Какво имаш впредвид "с мен ли е?". Дори не е при мен.

Тейонг изпсува наум и разказа всичко на своя приятел.

- Минали са четири часа вече. Ще дойда при теб и не прави нищо глупаво.

Джони затвори телефона. Тейонг се опита да се успокои. Но паниката го обземаше бавно.

Ако нещо лошо му се беше случило? Ако беше така сигурно от някоя болница щяха да му се обадят. Но Юта нямаше телефон в себе си.

След малко Джони се появи и двамата заговориха за изчезването на Юта.

- Да е споменал някъде където да отиде? - попита Джони,като игнорира притеснението на другия.

- Знаеш,че винаги ходим навсякъде заедно. До след,като се скарахме. Той просто излезе и оттогава не се е връщал.

- Да се обадим в полицията. - посъветва Йонгхо.

- Джони,той е голям човек. А и трябва да са минали поне 24 часа,за да съобщим.

- За 24 часа всичко може да стане! Кой ще чака толкова?

Тейонг можеше да се съгласи с Йонгхо. Всичко беше възможно.

Тейонг се замисли как последно време Теил все по-често ходеше в цветарския магазин на Кун и стоеше там.

Дори почти винаги си говореше с Кун и двамата поглеждаха към Юта от време на време.

Това не се харесваше на Тейонг. Той никога не харесваше двамата,но се правеше,че нищо не вижда.

Ако бяха замесени по някакъв начин. Трябваше да се увери, но можеше и да е просто част от въображението му.

- Имам някаква идея. Къде може да е.