𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

24

-Защо трябваше да си тръгнем толкова рано?Беше приятно при Харуто.-оплака се Юта след,като двамата излязоха навън.

Чак след, като студения нощен въздух удари Тейонг в лицето,той пусна ръката на гаджето си.

-Просто се наложи Юта.Късно е.-отговори Тейонг.

-Да не би да ми се сърдиш задето говорих с Харуто?-Юта се беше спрял и гледаше преценяващо Тейонг.

-Не,но...

-Да не би да е защото предпочиташ Юнхо пред мен?-прекъсна го грубо Юта.

-Не предпочитам бившия си пред теб!-Тейонг вече се ядосваше от това.

Да,имаше вина,че се заговори с Юнхо и че провали срещата им.

Имаше начин да се реваншира за това,нали?

Тейонг не се замисли и хвана ръката на любимия си.

Той започна да бяга из тъмните улички на Сеул с Юта за ръка.

След като бягаха известно време двамата се спряха пред една ограда,която криеше нещо.

Тейонг видя едни черни стълби,които водят към това,което криеше оградата.

Юта беше объркан от цялата тази ситуация.Какво се случваше?

-Последвай ме.-каза Тейонг и се качи по стълбите.

На Юта не му остана друго да направи,за това последва по-големия.

Любопитството на Юта се беше събудило и той реши да последва Тейонг,като го следваше внимателно.

След като се изкачиха по стълбите и слязоха,Юта не можеше да повярва на очите си.

Това беше градина пълна с всякакви рози.От бели до червени.

Някои от розите се увиваха,като лияни по оградата,която ги криеше от хорските очи.

-Къде сме?- попита изненадания Юта.

-Намерих тази градина,когато бях в гимназията и често идвах да рисувам тук.-отговори Тейонг,докато гледаше един храст от червени рози.-Харесва ли ти?

Юта беше без думи.Той не знаеше какво да каже.

-Но защо ме доведе тук?

-Специално място за специален човек.

Юта се изчерви от думите на Тейонг и погледна към един храст от бели рози.

Уличните лампи едва осветяваха градината и Тейонг не можеше да види донякъде зачервеното лице на Юта.

Тейонг отиде до него,като беше откъснал една от червените рози.

Той отиде до Юта и му я сложи в ръката.

Преди да се осъзнае Юта усети нечий устни върху себе си.

Той не знаеше как да реагира или какво да направи.

Беше го виждал толкова много пъти по телевизията,но тук беше някак различно.

Целувката беше нежна,изпълнена с любов.

Юта чуваше биещотото си сърце и се страхуваше,че Тейонг ще го чуе.

Може би той наистина беше специален за него,щом го беше довел тук.

Всички мисли за Юнхо си отидоха щом Тейонг се отдели от целувката.

-Извинявай.Не исках да става така.-извини се Тейонг за действието си.

-Целуни ме отново.-Тейонг беше изненадан от думите на японеца и не знаеше какво да направи.

Вместо това Юта автоматично сля устните им отново.