𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

17

-Не мислиш,че ще разберат?-попита притеснено Кун докато гледаше към по-големия.

-Съмнявам се.Днес си поговорих с Джони,както и очаквах той не подозира нищо.- Сиченг прокара едната си ръка между косата си, докато с другата държеше запалената си цигара,която държеше над пепелника.-Джони е глупавичък,но Тейонг е по-умния.Възможно е той да подозира нещо.

Призна Сиченг и остави цигарата си в пепелника.

-Но гледай да не се привързваш към Юта прекалено много.Може да стане като Сеън.Не е сигурно все още, но послушай съвета ми за всеки случай.-посъветва го по-голямото момче.

Кун не каза нищо и погледна настрани.

~

-Да ми се беше паднал някой гадняр, но не и Донг Сиченг! Сега цяла година няма да му влизам в лекциите,за да не му гледам физиономията. -оплакваше се Джони,докато с Тейонг вървяха по домовете си.

Тейонг само го слушаше и пускаше по някой кикот.Беше му забавно да слуша оплакванията на своя приятел, но му беше странно ,че Сиченг бе започнал работа там.

Той помнеше,че по-големия беше казвал преди ,че иска да работи като учител. Но явно са му предложили тази позиция. Може би не трябваше да му обръща внимание.

-Явно още ти пука за него.-реши да го подразни Те и проработи.

Джони веднага се изсмя.

-Да ми пука за него?Ще му се.

-Каза човека,който след раздялата им не спираше да му гледа профила във Facebook.-лицето на Джони веднага се изчерви като домат.

-Лъжа!Не е вярно!-извика ядосано Джони.Тейонг само извъртя очи преди да каже още нещо.