𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

29

- Сигурен ли си, че може да е тук? - прошепна Йонгхо. Двете момчета успяха да намерят адреса на Кун с помощта на съседите му край магазина.

- Сигурен съм. - каза уверено Тейонг. Той почука на вратата и след малко сънения Кун се подаде.

Още преди да реагира , Тейонг избута момчето в дома му. Кун беше объркан и не знаеше какво се случва.

- Къде е Юта? - попита ядосано Тейонг. Джони огледа апартамента , докато другия държеше здраво цветарят.

- Няма и следа от него. - каза накрая Йонгхо , като огледа навсякъде.

Това не се харесваше на художника. Той имаше чувството ,че Кун е замесен по някакъв начин.

На другото момче му стана ясно за какво иде реч.

- Не бих причинил нещо лошо на Юта. - започна Кун. - Познато ми е как се чувстваш.

Тейонг беше объркан. Какво имаше предвид под това , че го разбира.

Кун се отдели от хватката на по-голямото момче и отиде до един рафт. Той извади една стара тетрадка и погледна тъжно към нея.

- Преди две години сънувах едно момче. Беше наистина красив.

Често го сънувах , но един ден просто той спря да се появява. Започнах да пиша различни фантазии с този човек и скоро той се появи от нищото в този свят.

Казваше се Хендери и беше същия като Юта. Невинен , сладък , очарователен и много добър танцьор.

Много малко хора знаеха за това. Чувствах се щастлив с него , но на идея си нямах , че щастието ми ще приключи скоро.

На идея си нямах , че Хендери знаеше за нея. Дори беше откъснал лист от тетрадката.

Но преди да се усетя някой на когото имах голямо доверие го беше отвлякъл и изгори листа от тетрадката. А с него си отиде и Хендери.

Просто вие с Юта страшно много ми напомняте за нас. Извинявам се ако съм те обидил по някакъв начин. - разказа Кун.

Това натъжи Тейонг. Той не беше очаквал това.

- Кун , съжалявам. Не трябваше да избързвам. - извини се Тейонг.

- Защо ми се извиняваш за нещо, за което не си виновен? Ти нямаш вина за случилото се. - оправда го Кун. - Има ли хора, които знаят за Юта? Може да е при някой от тях.

Двамата приятели се замислиха. Само те и Теил знаеха за него. Теил!

Той винаги заглеждаше Юта всеки път , като идваше в магазина.

Дори Кун беше забелязъл как Теил гледаше към Юта.

- Не знам за вас. Но мисля , че Сиченг има нещо общо с това. - заяви Кун.

Другите двама бяха на същото мнение. Трябваше час по-бързо да намерят Уин Уин. Юта можеше да е при него.

//

желая ви честита нова година и дано ви донесе много радости и успехи! 💞