𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

34

Светлината от слънцето, накара Тейонг да отвори бавно очи. Костите на момчето изпукаха , когато се опита да помръдне.

Беше се осъзнал, че беше заспал в много неудобна поза на болничното легло.

- Добро утро. - мек глас беше първото нещо , което той чу за деня.

Той се обърна и видя най-хубавата усмивка на света. Само , като го гледаше имаше чувстото , че скоро нещо хубаво щеше да се случи.

- Буден си. - Тейонг се прозя.

- За сега. Гледах те докато спеше. - изкикоти се Юта.

Тейонг се усмихна при чутото.

- Не ме дразни от сутринта Юта. Как си сега?

- Бил съм и по-добре. - въздъхна по-малкото момче.

Тейонг стана от леглото и погали по косата японецът.

- Ще отида да повикам доктор.

Юта хвана ръката му и я стисна силно. Не искаше да го пуска. А това действие обърка Тейонг.

- И без това сме сами. Остани тук. - помоли го той.

Тейонг се усмихна на молбата. Той седна на леглото , което ги побираше. Той прегърна момчето и положи брадичката си на главата му.

Искаше му се да стояха така завинаги. Имаше толкова много, за което да си говорят. Но като че ли проблемите им сега не ги засягаха.

Не можеше да е по-щастлив сега. Любимият му човек е в ръцете му , а това , което Юта каза го накара да настръхне.

- Обичам те. Не можех да ти го кажа , когато се видяхме последно. - обясни му той.

Искаше да му покаже , че е само и единствено негов.

- Онази нощ си мислех само за теб Тейонг. Той ме искаше за себе си, но аз му отказах. - Юта си припомни снощните събития, докато си играеше с пръстите на ръцете на любимия си. - Но ми е жал за него.

- Ти нямаш вина за случилото се. Това беше негов избор.

- Но как разбра, че съм там?

Художникът разказа всичко.

- Благодаря ти. - каза накрая Юта , като гледаше с обожание в очите.

- Никога повече не прави така. Разбра ли? - отговори му Тейонг , като си спечели удряне леко по ръката , което го разсмя.

Двамата млъкнаха и се наслаждаваха на тишината, която ги заобикаляше. Стъпките и гласовете , които идваха от коридора , за тях , като че ли бяха далечни.

До момента, в който вратата се отвори с гръм и трясък, и две момчета влязоха в стаята.

Щом видя новодошлите на Тейонг му идеше да потъне от срам в земята.

- Значи, ти си Юта? - каза едно високо момче с черна коса. Другото момче до него беше със светло , кестенява коса и гледаше японецът с любопитство. - Чували сме много за теб от Тейонг , но най-вече от Джони. Аз съм Дойонг, а това е Джехюн.

Тейонг само поклати глава и остави трите момчета да се опознаят. Беше се досетил , че Йонгхо им беше казал къде са.

Преди да слезе до долу за кафе и храна , той се обърна, за да види Юта. Тримата се смееха и си говореха , като първи приятели , макар , че се познаваха от едва пет минути.

Беше твърде хубаво, за да е истина...