𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

28

Юта отвори бавно очи. Сетивата на момчето бавно по бавно се връщаха. Първото нещо , което видя бяха неговите обувки.

Кичури от косата му покриваха лицето му. Юта се питаше колко дълго беше в безсъзнание. "Не помня да съм заспивал тук".

Японеца опита да раздвижи ръцете си , но не се получи. Той се обърна и забеляза ,че беше завързан за стола. Ръцете му също бяха завързани и то здраво.

Момчето огледа стаята , за да разбере къде се намира. Но мястото беше прекалено тъмно.

Юта беше уморен. Беше жаден , затова облиза устните си , но вместо това усети странен и непознат вкус в устата си.

,,Това брашно ли е?"

Игнорирайки болката в главата си , Юта се опита да си спомни какво се случи. Той си спомни малкия апартамент на Тейонг и как се скараха за нещо.

Той си спомни как беше помолил Тейонг да отнесат връзката си към ново ниво. Но той не беше съгласен.

Юта обожаваше прекалено много художника и не би го напуснал.  Той нямаше намерения да бяга. А просто имаше нужда да изчисти мислите си.

Беше благодарен на Те , че му беше дал пространство. Но всъщност какво се беше случило?

Той си спомни как излезе от блока и отиде в тихата , и пуста уличка зад цветарския магазин на Кун и тогава всичко стана тъмно.

Юта затвори очи, за да си спомни по-добре случилото се. Той се опита да събере парчетата от пъзела.

Нежеланото напрежение около него и силния мирис на мъжки парфюм бяха единствените неща , които можеше да си спомни. Определено беше човек , но Юта не можа да види лицето на своя похитител , защото беше сигурен, че той го беше нападнал отзад.

Юта отвори очи. Беше сигурен ,че похитителя му беше казал нещо преди да припадне. Беше прекалено замаян ,за да го чуе.

Стомаха му се обади. Не беше ял от обяд. А изведнъж мислите за Тейонг го превзеха. Дали Тейонг си беше помислил ,че Юта е избягал? Дали щеше да го търси?

Юта се надяваше на второто. Той съжаляваше , че беше повдигнал този въпрос. Сега той просто искаше да бъде при Тейонг.

Да бъде прегърнат от него , да види онези две лешникови очи , които винаги го гледаха с любов.

Юта огледа стаята за нещо , което щеше да му помогне да избяга. Него не го интересуваше кой го беше отвлякъл или кой стоеше зад вратата.

Трябваше да намери някакъв начин да се измъкне. Въжето, което беше омотано около тялото му изгаряше кожата му. Със сигурност от него щяха да останат червени петна.

Японеца забеляза дрешник. Със стиснати зъби той се опита да повдигне стола , но не се получи. При втория опит вратата се отвори и малко светлина влезе в стаята.

Юта се уплаши и се върна в предишната си позиция. Той чуваше силното биене на сърцето си.

Вратата се отвори широко и Юта успя да види силуета на човек. Той вече се страхуваше от това , което щеше да се случи.

- Не си мисли, че ще можеш да избягаш толкова лесно , малкия. Не съм приключил с теб. - заговори човека.

//

извинявам се за забавянето :/