𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

13

Днес Юта бе за първи път на работа и нямаше търпение.

Целия ден се усмихваше и говореше с Тейонг за това,а по-големия само кимаше и слушаше колко ентусиазиран е другия.

Но след като го остави всякакви обезпокоителни мисли му се въртяха в главата.

Той не можеше да се концентрира върху лекцията на професор Ким.

Притесняваше се,че Кун може да му направи нещо.

И защо изобщо мислеше за това?

По време на обяда,той и Джони бяха седнали на една маса близо до своите приятели Дойонг и Джехюн.

Американеца ядеше от сандвича си и гледаше зорко към двете момчета,които се кикотеха и закачаха.

-Има нещо между тях двамата.Нещо повече.-отбеляза Йонгхо неотделяйки погледа си от тях.

Тейонг дори не го слушаше,а мислеше за Юта.

Защо изобщо мислеше за него пак и пак?

Джони се обърна към Тейонг и му стана ясно,че червенокосия е в своя си свят,и реши да се пошегува с него.

-Джухон от класа по бизнес ме попита днес дали искаш трева за теб и Юта,да си пафкате.-дяволска усмивка се изписа на лицето на Джони,чакайки реакцията на своя най-добър приятел,която и не закъсня.

-Може...чакай малко Со Йонгхо пак ли си говорил с Лий Джухон и имаш ли акъл в главата за бога?!-започна да вика ядосано Тейонг.

Всички се обърнаха към тяхната маса,за да видят какво се случва.

Но Йонгхо бе бърз и върна вниманието на другите към заниманията им от преди сценката.

-Не съм говорил с него.Цял ден те няма и трябваше да ти привлека вниманието някак.-Йонгхо сви рамене след като се изказа.-За какво толкова мислиш?

Въздишка се отдели от устните на Тейонг и разказа за своите тревоги.

-Кун не ми изглежда като човек,който би бил способен да изнасили някого.Надежден е.Вярвай му на човека.-каза своето мнение Джони след това.

Същото беше казал и за бившия си  Донг Сиченг , с който мислеше,че ще има сериозна връзка.

Само дето Сиченг скъса с него още преди да е минала седмица от началото на връзката им,защото Йонгхо го изкарваше извън нерви всеки път щом бяха заедно,заради глупостите му.

Но може би Джони имаше право този път.

Двамата бяха най-добри приятели откакто се помнят и можеше да му вярва.

Макар,че той понякога си беше доста глупавичък.

Нека се довери на интуицията на по-голямото момче засега.

[meanwhile]

Кун бе изненадан колко добре се справяше Юта в магазина.

Той поиска момчето не само, защото имаше нужда от помощ в магазина,а защото му напомняше на някого,за което го болеше.

Само дето Юта не беше този човек.

Той не можеше да направи нищо по въпроса,освен да се държи с него, като с негов началник.

Може би щеше да успее да се сближи с него,като приятели.

Само дето той бе на друго мнение,но може би щеше да му достатъчно ако станат приятели или пък не?

Юта се усмихваше и помагаше на една жена с избора и на букет.

Двамата сладко си говореха,а Кун се усмихваше тъжно докато ги гледаше.

Мамка му!Да не би това да някакво наказание или изпитание,за грях,който той е извършил сега или в минал живот,че да го боли докато го гледа?