𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

20

-И да използвате предпазни средства!-ухили се Джони преди Тейонг да влезе в магазина.

По-малкото момче само извъртя очи и отвори вратата на цветарницата.

Юта беше на метри от него и подреждаше едни саксии с мухоловки.

С всяка стъпка,която поемеше Тейонг се чувстваше все повече и повече притеснен.

Сърцето му също го показваше,като не спираше да бие все по-силно и силно,заедно с всяка една стъпка.

Те се притесняваше, че Юта би чул ударите на разбеснялото му сърце.

Тъкмо мислейки да се върне и излезе при Йонгхо,Юта го видя и му се усмихна сладко.

Като не забрави и да махне с едната си ръка.

Но вече беше прекалено късно да се върне при Джони.

А и ако се върнеше щеше да изглежда като загубеняк в очите на своя най-добър приятел.

Не че Йонгхо имаше съмнения,че този сценарий може да е възможен.

Американеца стоеше отвън и гледаше случващото се през стъклените прозорци на магазина.

Той цъкаше неодобрително с език,докато наблюдаваше всичко.

-Време ли стана да си вървим?-попита Юта,щом Тейонг вече беше пред него.

Кореецът опита да се усмихне, но се получи едно странно изражение.

-Всъщност Юта,исках да поговорим за нещо.-и сърцето на Тейонг заби,като че ли бе изпил безброй чаши с кафе.

-Нещо нередно ли съм направил?-попита уплашено Юта,щом чу неговите думи.

-Юта отнася се за въпроса,който ми зададе,когато Тера ни беше на гости онзи ден.-бузите на Юта поруменяха щом се сети за това.

-Тейонг,аз просто...

-Не.Виж ако искаш да има нещо повече между нас съм готов.-прекъсна го Тейонг.-Юта,аз те харесвам.

Тейонг се почувства по-добре щом си призна.

Като че ли товар падна от плещите му.

Наистина щеше да е по-добре да го каже,отколкото да го държи за себе си.И Йонгхо.

Имаше вероятност Юта да го отхвърли.

Но може би щеше да го боли по-малко щом вече си беше признал,нали?

-Те,поласкан съм да го чуя.-бузите на Юта все още си бяха червени.-И ще се радвам  да бъда твой.

Тейонг не беше очаквал да чуе това.

Сънуваше ли?

Не,не сънуваше.

Момчето,с което живее го харесва също.

Като в сбъдната мечта.

-Юта,може да си тръгнеш за днес.-развали момента Кун,който държеше в ръцете си голяма,пластмасова саксия.

Юта не каза нищо и хвана Тейонг под ръка,като го поведе към изхода.

Джони го нямаше,което зарадва Тейног.

-Не разбирам едно.-каза Тейонг щом двамата вече вървяха по улиците на големия град.

Юта се спря и го погледна любопитно.

-Какво не разбираш?-попита го той.

-Всъщност са много неща.-призна Тейног.-Защо навън около непознати хора се държиш, като гимназист със запек,а щом сме вкъщи се държиш,като малко дете?

-Да разбирам,че пред хората трябва да се държа като дете?-изкикоти се Юта.

-Н-нямах предвид това.Реших,че Кун има пръст в това.-заекна Тейног.

-Кун няма нищо общо с това.Като стоя вкъщи и гледам телевизия понаучих някои неща за света отвън.-каза си Юта.