𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

епилог

Стоях в банята , опитвайки се да си сложа контактните лещи. Сигурен съм , че вече половин час се опитвам да си ги сложа.

- Най-сетне! - трябваше да помоля асистентът ми за помощ , но тъй като съм инатлив, реших да го направя сам.

Изведнъж телефонът ми се обади от единия край на апартамента. Оставих бъркотията в банята и отговорих на обаждането.

- Ало?

- Тейонг , изложбата ще започне след 15 минути, а теб още те няма.

Погледнах с изненада часовника на стената. Оставаха 15 минути до 18 часа, а гласът принадлежеше на моят асистент.

Апартаментът ми беше на час и половина с кола до галерията. А ако включим и трафика по това време съм мъртъв.

- Джънгу идвам. Покрий ме докато не дойда.

- Добре , но побързай.

Затворих му и побързах да се облека. Намекнах си само черното сако върху бялата ми тениска. Носех и дънки с маратонки. Харесваше ми да се обличам така.

За късмет всичко беше готово , тъй като се досетих , че ще се разсея с нещо. Бях притеснен през целия ден и не можех да мисля.

Реших да взема такси, тъй като не ми се занимаваше после да търся място на паркинга.

- Към галерия Хеджин.

Докато пътувахме извадих телефона си. Виждах хиляда статии за млад художник, който ще направи първата си изложба в една от най-големите галерии в Сеул.

Дами и господа, това съм аз. Мечтаех за такава изложба още , като бях малък. Нали знаете за онези неща , когато децата проходят и родителите им ги затрупат с хиляди неща , за да разберат бъдещето им?

Не знам за вас. Не помня кой знае какво от това. Но според майка ми всички били в шок, когато съм взел четка за рисуване и съм я дъвкал.

Сладко. Това ми напомня защо избрах да уча изкуство. Родителите ми неочаквали , че малко момченце ще бъде толкова много заинтересовано от четка, а години по-късно то става художник.

Сега съм на 25 и съм доволен , че на толкова млада възраст сбъднах мечтата си. Макар , че закъснях , платих на шофьора и тръгнах към задния вход на галерията. Тъй като отпред беше пълно с фотографи и журналисти.