Сакура не можеше да се съвземе от разговор си с Харуто.
Но поне получи отговор за съмненията си и притесненията си. Харуто беше отвлякъл човек. Японката никога не беше очаквала нещо подобно от своя приятел.
Но това все пак беше вид престъпление. Каквото беше накарало да той да го стори е трябвало да го провокира по някакъв начин.
Гласът, който чу може би беше свързан по някакъв начин с Харуто. Можеше да го чуе като бял ден. Но тя не можа да разбере последната дума тъй като беше прекъснат.
Сакура влезе в блока , в който се канеше да влезе по-рано и се запъти към апартамента на Сиченг. Още щом го стигна, тя забеляза, че вратата беше леко открехната.
Момичето беше притеснено , че може да завари някаква ужасна сцена и беше права. Сиченг беше заобиколен от трима непознати мъже , които го разпитваха за нещо.
Сакура се досети, че тези мъже явно имат нещо общо с човекът, който беше отвлечен от Харуто.
- Знам , кой търсите. - каза тя на корейски, като успя да привлече вниманието им.
Джони се уплаши щом видя бледата , като призрак кожа и мършамата фигура на японката.
- Сакура , не се меси в това. - предупреди я Сиченг.
- Знам, че човекът , който търсите говори японски , като мен. Знам къде е. Повярвайте ми.
- От къде знаеш това? - попита я Тейонг.
- Той е отвлечен от мой приятел. Мога да ви заведа на мястото , където е вашият приятел.- сълзи се стекоха по лицето на момичето.
- Какво?!
- Трябва да отидем в полицията.
- Ако отидем Харуто може да му стори нещо лошо. - щом чу това име Теил се изненада.
От както го накараха да отговаря за тях по време на временното им обучение и прекареното време с тях , той не беше очаквал нещо такова от това мило и срамежливо момче , като Харуто.
Сакура разказа за целия им разговор по телефона и за вика за помощ , който беше чула.
- Ще го убия с голи ръце. - закани се накрая Тейонг.
- Но все пак трябва да отидем в полицията. - посъветва ги Кун.
- Няма нужда. - прекъсна го Сиченг. - Харуто не е толкова опасен, за колкото се изкарва. Лесно може да го хванем и сами.
- Това пак е чисто престъпление. И той ще си плати! - проговори Йонгхо.
- Знаем със сигурност кой е отвлякъл Юта. - каза спокойно Кун. - Имаме един очевидец и историята с последните разговори са достатъчно доказателство.
- Сакура остани тук докато се върнем. - добави китаецът.
- Но вие не знаете къде се намира! - извика момичето. - Няма да бездейстам и да стоя със скръстени ръце! А само аз знам къде е!
- Тя има право. - съгласи си се Тейонг. - Нямаме време за губене , а и не сме сигурни какво може да му стори.
Харуто можеше и да е неопитен в това , но със сигурност имаше нещо на ум. А времето беше от значение.
- Най-добре ще е Сакура да отиде в полицията и да им разкаже. Ще ти пратим номерът на Тейонг, за да може после да го проследят. - предложи Теил.
Японката се съгласи. Макар , че Джони изглеждаше объркан от думите на по-голямото момче.
- Къде се намира твоят приятел? - попита я последно художникът.
- Блокът по средата до река Хан. Качете се на втория етаж , вратата по средата. - отговори им тя.

YOU ARE READING
𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲
Short Story➜ yuta + taeyong [ yutae ] Ако човек от картина оживее как би реагирал? Ще го възприемеш като шега или пък просто ще приемеш реалността,която може понякога да е по-шантава? Тейонг има две опции. Как ще реагира?Какво ще направи? Високи позиции: #1 в...