3

230 33 2
                                    

Тейонг тъкмо отключваше вратата на дома си.Той бе уморен и нямаше търпение да си легне,за да поспи.Мъжа се усмихваше от спомените по време на партито по случай рождения ден на Джони.

Йонгхо бе изненадан,но и очарован от рисунката на Лий.Всеки детайл по рисунката бе съвършено направен,което караше хората да си мислят,че това не бе картина,а жива рисунка.

Тейонг събуваше обувките си и остави чантата си.Той погледна и забеляза разпиляни вещи по пода.Странно?Помисли си той,като си спомняше,че не бе разхвърляно като излезе.

Младежа проследи ,,пътечката" от разпилени неща, която го отведе до кухнята,а там цареше пълен безпорядък,в чийто център се намираше непознато момче,кочило се на един стол,с гръб към него,опитващо се да достигне рафта отгоре.

-Мамка му!Защо Тейонг го е сложил толкова нависоко?-оплака се момчето,чийто глас звучеше сладко за ушите на Тейонг. Но откъде знаеше името му?Какво правеше тук?Как е влязал?Познаваше ли го?Толкова много въпроси се въртяха в главата на Те.

След малко момчето слезе от стола и се обърна към Лий,който го гледаше изумено.

-Тейонг ти си тук!

Извинявам се за късното качване,но училището ми заема цялото време и да знам,че главата е много зле написана,но се опитвам.Но вие какво мислите?

𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲 Where stories live. Discover now