𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

10

Поредната сутрин в университета и студентите бързаха към залите си за утрешните лекции.

Но Тейонг не бързаше изобщо за сутрешната лекция по дигитално изкуство.Дори не му пукаше дали ще закъснее за лекцията си или не.Сега искаше просто да намери Джони и до си поговори с него хубавичко.

-Хей!-Юкхей беше застанал на пътя му и го поздрави.Тейонг се раздразни,че Лукас му застана на пътя,но добре,че поне сега се появи и можеше да му върне лаптопа.

Тейонг извади устройството от чантата си и го остави в ръцете на изненадания Лукас.

-Къде го намери?-вместо да отговори на въпроса му,Тейонг дръпна Юкхей настрана и продължи пътя си.

Докато вървеше безцелно без да си има на идея къде може да е Йонгхо,Те се спря и се огледа.За негов късмет едно познато лице тъкмо се канеше да влезе в залата за лекцията си.

-Хьонг!-извика червенокосия и се затича срещу познатата фигура.Момчето,което чу гласа на Тейонг се спря и се обърна.

Той се усмихна щом видя запъхтяния Те.

-Хей Тейонг!Искаш да караш с мен лекции ли?-засмя се другия.

След като си пое дъх,Тейонг погледна приятеля си.Надяваше се той поне да е виждал Джони иначе щеше да е малко трудно намирането му.

-Не,Бекхюн хьонг.Питах се дали си виждал Джони днес?Трябва да му върна нещо.-Тейонг се заигра с пръстите си нервно.

Бекхюн се замисли за миг.

-О,Йонгхо.Да сутринта пиеше кафето си и се тъпчеше с бисквити пред входа на университета с Дойонг и Джехюн.-щракна накрая Бек щом се сети.-Би трябвало да е още там.

Тейонг благодари на Бекхюн и се запъти към изхода на сградата.Бекхюн беше прав,Джони беше там и продължаваше да се тъпче като прасе.

Тейонг се затича към най-добрия си приятел.

-Как можа да го направиш?-извика Тейонг,за да привлече вниманието на Йонгхо и да придаде повече драматичност.

Джони се обърна и устата му беше пълна с бисквити.

-Едно "добро утро Джони" щеще да е по-добре.-трохи от бисквити се сипеха от устата му,което отврати Тейонг.Джони преглътна храната и го погледна.-Какво пък съм направил сега?

Тейонг се ядоса повече.Как изобщо този човек беше най-добрия му приятел?

-Какво си правил в нас и защо си развалил невинността на Юта?Знаеше,че се опитвах да го опазя.Исках да го оставя така.Да го предпазя.-За Йонгхо,Тейонг драматизираше излишно.Поне хубавото бе,че нямаше жива душа наоколо освен тях двамата.

-Първо: забравих си телефона у вас.Второ: Юкхей винаги си забравя лаптопа у вас и дори не се сеща,че е у теб.Трето: Юта все някога щеше да разбере за това и ми бъди благодарен,че му го показах,за да се научи,защото не знам какво ти щеше да му обясняваш.И четвърто: дори не знаем колко дълго Юта ще е при теб.Може да се върне обратно в картината си по някое време и повече да не излезе.Знам ли.Затова едно благодаря ще е от полза,а не да ми се нахвърляш рано сутринта.

Колкото и да не му се вярваше Джони имаше някакво право.Може би Юта щеше да се върне обратно в картината.Не можеше да отрече,че му е приятно да бъде посрещан от Юта всеки път щом се прибере.

Харесваше му как по-малкото момче му правеше компания докато рисува или довършва домашните си ,и му говореше за разни неща,които бе гледал по телевизията,и питаше за тях.Как се гушкаше в него всяка нощ щом заспеше.Мамка му.Всичко това му харесваше.

-Прав си.Извинявай.-каза накрая Тейонг,като се замисли над думите на своя приятел.

Джони бе изненадан да го чуе и реши да го подразни,като по филмите.

-Не те чух.Я повтори по-силно.-Йонгхо се направи на не дочул нарочно.

-Со Йонгхо ти си прав.-каза по-силно Тейонг, което накара Джони да плесне с ръце доволен.

-Ето това исках да чуя някой ден!