След края на лекциите си Тейног тръгна към цветарницата.
Той реши да заведе Юта в онази градина за първата им среща,но не искаше да се оцапа с кал и да прескача огради,за да стигне до нея.
Но щеше да го направи за Юта.
Щом стигна магазина,той бе посрещнат от мириса на най-различни цветя.
Юта го видя и веднага дотича до него,като не забрави да се усмихне.
Юта се сбогува с Кун и двамата излязоха.
Щом излязоха студен вятър задуха, карайки ги да замръзнат на място и да махнат ръцете си една от друга.
Юта сложи ръцете си в джоба на суитшъра си,за да се стопля.
-Студено е.-каза Юта.
Тейног се замисли и реши да смени плана за първата им среща.
Той не искаше двамата да мръзнат,докато гледат красивите цветя в градината на тези ниски температури и после да хванат нещо.
-Нека си вземем нещо топло.-предложи Тейног,надявайки се Юта да се съгласи.
-Съгласен съм.-каза Юта,като го дари с една малка усмивка.
След малко двамата влязоха в малка сладкарница на съседната улица.
Юта се отпусна още щом усети сладкия мирис на току-що изпечени сладкиши.
Двойката отидоха до касата,за да си изберат нещо.
-Ще си взема кафе.А ти какво ще искаш Юта?-попита Тейонг и извади портмонето си,за да плати.
-Може ли горещ шоколад?
Тейонг кимна и каза поръчката им,но щом бе ред да плати Юта се намеси:
-Мога и сам да си го платя.Не съм беден.
-Юта,това е първата ни среща и нека аз черпя.-двамата се изчервиха без дори да посмеят да се погледнат в очите.
Японецът не каза нищо и отиде да потърси места.
Той не беше очаквал,че Тейонг щеше да го изведе на първата им среща.
Юта избра място до прозореца с гледка към улицата.Той се загледа в нея,за да се поразсее малко.
Той се чудеше защо двамата с Тейонг не излизаха по-често заедно.
Беше му приятно,когато двамата вървяха към работата му и на тръгване от нея.
Но му се искаше да е по-често,като днес на среща.
Тейонг се върна и даде горещия шоколад на Юта.
-Внимавай да не си изгориш езика.Много е горещ.-посъветва го Тейонг,докато седна на другото място срещу него.
-Не се нарича горещ шоколад без причина.-засмя се Юта.
Двамата започнаха да си говорят за разни неща и да се шегуват от време на време.
Двамата бяха погълнати от разговора си, че неусетиха как времето минава бързо и непознатото момче,което ги гледаше отдалеч.
-Тейонг?-попита изненадано гласа.
Тейонг се обърна щом чу името си и присви вежди щом видя непознатия.
-Юнхо?

YOU ARE READING
𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲
Short Story➜ yuta + taeyong [ yutae ] Ако човек от картина оживее как би реагирал? Ще го възприемеш като шега или пък просто ще приемеш реалността,която може понякога да е по-шантава? Тейонг има две опции. Как ще реагира?Какво ще направи? Високи позиции: #1 в...