𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

35

Тейонг бързо отвори очи и се задъха. Той погледна бавно към мястото до себе си , но то беше празно.

Без да се замисли той тръгна към студиото си. Момчето светна лампата на малката стая и огледа наоколо. Всичко изглеждаше наред.

Художникът пристъпи с бавна крачка и започна да претърсва. Той огледа сред платната и материалите му за рисуване , които събори на земята.

Дори махна белия чаршаф, но под него имаше други картина. А портретът на Юта липсваше. Беше сигурен , че го беше нарисувал и оставил тук.

Да не това да беше някакъв сън? Но беше някак твърде истинско , за да е такъв. Или просто полудяваше? Тейонг прокара ръка през кафявата си коса и се замисли. Какво за бога се случваше?

//

На сутринта мина покрай магазина на Кун. Надяваше се да види Юта там. Но беше хранил празни надежди. Кун , който оправяше цветята го забеляза.

- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита го продавачът , който излезе от магазина със саксия в ръце.

Тейонг поклати глава и тръгна към университета. Щом стигна учебното заведение, всичко изглеждаше някак нормално. Както винаги си е било.

Той видя Дойонг и Джехюн , които си говореха за нещо оживено. След малко и Джони се появи.

Тейонг се затича към най-добрия си приятел. Трябваше да го попита за Юта. Но защо толкова много се интересуваше от този човек?

- Йонгхо. - гласът на корееца веднага привлече вниманието на по-голямото момче. - Виждал ли си Юта?

На пръв поглед американецът го изгледа объркано.

- Юнхо ли? Но вие не скъсахте ли преди две години? - Тейонг поклати глава.

- Казах Юта. Той е един японец , с кафява коса и беше с нас преди време. - обясни му Те. Но вместо това Джони го изгледа странно.

- Единственият японец , за който се сещам е онова хлапе Шотаро. Но ако искаш афера с японец ти предлагам да потърсиш в интернет. - лицето на Тейонг почервеня от срам.

Как можеше да е приятел с такъв човек? Трябваше да го предвиди. Но защо искаше толкова много да попита за този Юта , който можеше просто да е плод на въображението му?

Това беше просто един тъп сън. Нищо повече. Изглеждаше глупаво , като пита за него. А и едва ли някой тук знаеше такъв човек. Хората щяха да го помислят за луд , ако продължи да пита.

Може би беше най-добре да забрави за това и да се концентрира върху наближаващите му изпити. Така беше и най-добре.

край

//

Ще има и епилог съвсем скоро ;)

вие какво мислите за това клише? знам, че стана голяма каша , но в епилога ще се опитам да изясня всичко.