𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

14

След като бе взел Юта от работа,Тейонг се чувстваше щастлив,че момчето бе добре.До момента,в който Юта не започна да говори за Кун.

Кун еди какво си.Кун онова,Кун това.Това подлудяваше Тейонг всеки път щом стане дума за шефа на Юта.

Искаше му се да се развика да спре да говори за него,но не искаше да уплаши Юта.Затова просто си мълчеше докато се бореше с чувствата си отвътре.

Ако Йонгхо беше с тях със сигурност щеше да се заяжда с него,заради Кун.За това бе благодарен,че той не бе с тях.

Но имаше чувството,че Кун заглеждаше двамата щом той беше в магазина,за да прибере Юта.Може би само си фантазираше.

Не беше правилно да взема прибързани решения.Тейонг държеше молива си,който вече се бе счупил от натиска,който бе приложил без да се осъзнае.

-Тейонг?-сладкия глас на Юта го повика и изкара от мислите му.

Художника се усети на мига и щом видя вече счупения си молив,той изруга тихо,за да не бъде чут.

-Д-да,Юта.-обърна се той към по-малкото момче.

-Не ми изглеждаш добре.Да не би да съм те наранил?-отбеляза японеца.

Тейонг се опита да се усмихне.Той чак сега осъзнаваше,че Юта расте.Той вече не бе като малко невинно дете.

-Не си виновен ти.-и на Тейонг му се искаше сега да бъде един добър лъжец.Трябваше бързо до измисли нещо.-Уморен съм от многото драми с Джехюн.

И Тейонг не можеше да повярва на себе си за лъжата,която бе измислил.Би трябвало да свърши някаква работа пред Юта.

Но Юта явно беше на друго мнение.Студена пот изби по челото на Тейонг от притеснение.Край.Хванаха го.

-Кой е Джехюн?-обърка се Юта.Тейонг се зарадва,че се хвана.

-Един мой приятел,който не познаваш.Йонгхо явно много го харесва,защото не спира да го гледа.-измисли от части Те.

Макар,че първото беше вярно,а второто чиста лъжа вършеше някаква работа.

-Джони харесва някого?Ще ми разкажеш ли за този Джехюн и Йонгхо?Моля те!-очите на Юта засияха щом чу това.

Любопитството му искаше да получи отговори за този Джехюн и Джони,за да разбере повече за него.

-Късно е,Юта.Нека си лягаме.Утре си на работа,а аз на лекции.-Тейонг се прозя фалшиво,за да не говори повече.

Не искаше да измисля повече лъжи и да намесва още един човек в тази каша.

-Добре тогава.Но според теб дали Кун има гадже?-пак с този Кун.

Тейонг се въздържа да не извика от ярост и просто се усмихна насила отново.

-Юта не се пита така за хората.-Тейонг поклати глава.

От както беше започнал работа в онзи магазин,Юта вече не беше чак толкова невинен като малко дете.Явно Кун му влияеше някак.

Някакво мнение?