𝗽𝗮𝗶𝗻𝘁 𝗺𝗲

30

Този глас беше толкова познат на Юта. Японецът се обърна и видя познатата мъжка фигура , с която се бе запознал на първата им среща с Тейонг.

Човекът отвори широко вратата и неговата фигура стана по-ясна. Той държеше шише с вода в едната си ръка и чиния с храна в другата.

- Ще бъде глупаво от моя страна да те пусна. - каза Харуто на японски и остави нещата на земята.

Харуто погледна към въжетата , за да провери дали са стегнати. Той погледна към объркания поглед на момчето.

- Най-сетне те имам.

- Не разбирам. Какво искаш от мен?

Лицето на Харуто стана съвсем различно от преди малко. Сега той го гледаше със студения си поглед.

- Мисълта да те имам ме кара да полудея.

- Защо го правиш? - попита отчаяно Юта.

Харуто сложи ръцете си на раменете на по-голямото момче и го гледаше с ужасяващия си поглед.

- Имам нужда от теб Юта. Трябваш ми.

- Не те познавам добре Харуто , но знам , че със сигурност си луд. - отговори му Юта. - Обичам Тейонг. Той не е като теб.

- Луд съм по теб Юта. Още от първия път , когато ми проговори. Ще те направя щастлив.

- Не Харуто. Просто ме пусни и няма да кажа на никой за това. Обещавам ти. - умоляваше го Юта.

Ядосан от отговара , Харуто захвърли чинията и шишето , които паднаха на земята.

- Ти ме лъжеш! Знаеш , че ме обичаш! Признай го! - изръмжа той.

Юта погледна към земята. Беше забравил за него. Той не би помислил , че такъв човек , като него би бил способен на това.

Преди да му отговори , като по чудо телефонът на Харуто се обади. Някой му звънеше.

Той вдигна телефона и заговори на японски.

- Сакура сан зает съм. - заговори другия японец. Юта гледаше настрани, за да избегне погледа му. - Има си причина , защо не пускам никой в нас и защо не излизам.
Това не те засяга по никакъв начин и нямаш право да ми се месиш.

Юта реши да извика:

- ПОМОГНЕТЕ МИ! ТОЙ МЕ ОТВЛЕЧЕ!

Харуто му удари шамар, за да млъкне.

- Харуто какво се случва? Затова ли не излизаш с дни от вас и не искаш да идвам до вас? Отвлякъл си човек?

Харуто прекрати разговора и погледна към Юта.

- Идиот , развали всичко! - развика му се Харуто и излезе бесен от стаята.

След като остана сам , Юта се почувства уморен. Идеше му да заплаче, но беше твърде слаб.

Той затвори очи и се опита да се фокусира върху дишането си , но не се получаваше.

Главата го болеше , но се опита да отвори очи. Не се получи. Юта виждаше само мрак около себе си.