The Dollhouse

Глава 25

Холи

- Защото... Ревнувам. - каза тихо Жулиет, гледайки надолу към пода.

- Р-ревнуваш? От какво?

- Не те е грижа... Не се тревожи. - Жулиет поклати глава.

- Джулс, можеш да ми кажеш, всичко е наред. - потърках ръката на Жулиет, опитвайки се да я утеша.

- Просто съм... Един вид, е, трудно е за об...

- Жулиет! - прекъсна я Хари, нахлувайки през вратата.

- Х-Хари? - казах объркано, докато Жулиет безизразно се бе втренчила в него .

- Жулиет, обличай се, излизаме. - каза Хари, преди да напусне стаята.

- Ъм, добре? Ами, просто ще, ъ-ъ, те оставя да се преоблечеш... - неловко излязох от стаята и се върнах към чистенето на пода.  

*1 час по-късно*

Жулиет

Беше много неочаквано и нетипично за Хари просто да влети в стаята така, но да бъдем честни, нямам нищо против. Беше време да направя нещо, или да изляза някъде, с Хари, мина време от последния път. Това бе така, защото винаги беше с Холи. Буквално, почти навсякъде, където отиваше, вземаше и Холи... Сякаш той започваше да има... Чувства към нея. Очевидно, не бих имала нищо против, Холи бе най-добрата ми приятелка, но това беше, не знам… Странно, предполагам. Просто никога не си бях представяла Холи и Хари да формират толкова здрава връзка.

- За какво си мислиш? - попита Хари, здраво хващайки волана.

- Просто... Къде отиваме?

- При Зейн. - отговори Хари.

- З-защо?

- Защото трябва да говоря с него.

- Е, защо ме взимаш със себе си?

- Защото, не знам. Зейн каза, че Мина искала да говори с теб за нещо?

О. Значи Хари и аз всъщност не излизахме някъде с цел, просто отивахме в Куклената Къща на Зейн. Мислех, че ще отидем в парка или на ресторант, или нещо такова, но не. 

- Между другото, защо ти и Холи бяхте в спалнята, вместо да чистите? - попита Хари, с поглед концентриран на пътя, без да поглежда към мен.

- Каза ми някои неща.

- Неща?

- Да. Неща. - повторих, гледайки през прозореца капките дъжд, които се плъзгаха надолу.