The Dollhouse

Глава 11

Холи

Всички момичета готвехме вечеря в кухнята. Никоя от нас не говореше, което бе необичайно. Обикновено в кухнята стереото щеше да е усилено на макс и смях щеше да изпълва стаята, но не и днес. Онзи ден беше просто.. обикновен.

Докато наглеждах печката, усетих студени капчици от нещо да удрят крака ми. Погледнах към крака си, за да разбера какво бе то. Доматен сос. Погледнах зад мен и видях Иви и Лиз да се превиват от смях.

- О Боже мой, толкова съжалявам! - каза Иви измежду смеха. За да си го върна, грабнах горчицата и я разлях по роклята на Иви. Тя ахна при внезапното ми действие и направи същото нещо, но върху мен. Опитах се да отмъстя на Иви като я нацапам с горчица, отново, но без да искам я разсипах вържу Жулиет.

- Наистина!? - каза Жулиет, въртейки кафявите си очи.

Вижте, ако това беше предишната Жулиет... Знаете, преди всички тези глупости за убийството, тя веднага щеше да ми го връне, по приятелски начин, разбира се, но тази нова Жулиет, тя беше толкова скучна.

Иви и аз забравихме за този мини бой с храна и се върнахме към готвенето.

След известно време, почувствах същите студени капчици по крака си. Обърнах се и видях усмихнатата Жулиет да държи бутилка доматен сос. Изкикотих се. Жулиет се върна.

След около една минута, малката война със сосове, която Иви, Жулиет и аз започнахме, се превърна в екстремен бой с храна, в който всички кукли взеха участие. Всички бяхме покрити в различни сосове, конфитюри, храни и яйчен жълтък. Това бяха моментите, които ми липсваха с момичетата. Моментите, в които щяхме да се дразним и да бъдем себе си.

Бяхме по средата на нашия изключителен бой с храна, когато обърканият Хари влезе през кухненската врата. След като ни зърна, изражението му стана яростно.

- Какво, по дяволите, правите!? - развика ни се гневно Хари.

- Можем да обясн... - Жулиет беше прекъсната по средата на изречението от Хари.

- Отивайте горе и се преоблечете!

Момичетата и аз излязохме в колонка, докато Хари ни гледаше с погнуса. Е, предполагам щяхме да пропуснем вечерята тази вечер.

*Преди лягане*

Буквално можеше да са помиришете неудобството в спалнята. Ние просто седяхме. Телевизорите не бяха включени, никой не говореше. Беше просто... тишина, нещо, което се виждаше в куклената къща доста често.