The Dollhouse

Глава 5

Холи

*2 седмици по-късно*

Всички бяхме седнали около масата, ядейки закуската си откакто Кайли умря, беше тихо. На всички ни липсваше толкова много. Разбира се, не и на Хари, особено след като щеше да я замени с друго момиче. Не знам как го правеше. Умираше кукла, той я заменяше. Аз замених Бет и ми беше мъчно за нея всеки ден. Тъжното бе, че дори не знаехме кой уби Кайли и никога нямаше да узнаем. Вече не ни беше позволено да говорим за нея, Хари се ядосваше.

След вечеря куклите и аз се отправихме към спалнята.

- Липсва ми Кайли. - каза Джес, прикривайки сълзите си.

- На всички ни липсва, но не ни е позволено да говорим за нея, окей? - каза Жулиет. Понякога Жулиет беше толкова досадна. Винаги следваше правилата и командореше. Но тя бе невероятна приятелка.

След няколко минути мълчание, Хари отвори вратата.

- Отивам да намеря нова Кайли. - информира ни Хари. - Дори и не се опитвайте да избягате. - всички кимнахме. Хари напусна стаята.

- Искате ли да гледаме филм? - предложи Сара.

- Добре. - казаха Иви и Ана, останалите поклатихме глава.

Сара пусна "Тетрадката". Един от любимите ми, на Алекс също. Боже, липсваше ми. Чудех се, дали мислеше за мен.

Хари

Разхождах се из оживените улици на Лондон. Вятърът бе студен, но слънцето все още беше ярко и грееше. Търсех нова Кайли от около час и не открих никоя. Никое момиче не се открояваше.

След още един час търсене, отидох към сладко малко кафене, за да се нахраня. Пропуснах закуската, защото не бях гладен, сега умирах от глад.

Седнах на една от масите отвън, която имаше изглед към красивия Лондон. Висока, красива сервитьорка се приближи към, моята маса. Тя бе наистина красива. Имаше дълга чуплива златисто руса коса и човек можеше да се загуби в електриковосините ѝ очи. Кожата ѝ бе с малко тен и е кристално чиста.

- Здравейте, може ли да взема поръчката ви, сър? - попита прекрасната лейди.

Прочистих гърлото си.

- Ъм, само едно късо лате, моля. - казах, учтиво. Боже, тя беше перфектна.

Момичето кимна и си тръгна.