The Dollhouse

Глава 21

Холи 

Събудих се в окови и първото нещо, което видях, беше тъмнина. Напълно бях забравила къде се намирам, но след известно време си спомних. Бях в тъмницата. Станах, избърсвайки прахта от себе си. Защо бях в тъмницата? Всичко, което знаех, бе че изгубих съзнание. Опитвах се да си спомня защо бях там, когато чух шумни стъпки идващи от стълбите. Също така видях и малко светлина. Човекът, който идваше по стълбите, вероятно носеше свещ или нещо друго със себе си. 

Когато човекът стигна последното стъпало, лицето му се откри. Беше Хари, той държеше запалена свещ, която излъчваше малко светлина, но достатъчна, за да се вижда. 

- Х-Хари? - казах, отстъпвайки назад от страх. - Мислех, че си при Найл и Фран? 

- Фран не се чувства добре, ще отидем следващата седмица. - каза Хари, гледайки ме право в очите. 

- Кога ще мога да изляза от тъмницата? 

- Никога. - каза Хари, ухилвайки се злобно. 

- К-какво? - отстъпих уплашено назад. 

- Шегувам се. Ще бъдеш тук за известно време. 

- Ами ако огладнея? 

- Гладувай. 

- Ами ако трябва да пишкам? 

- Има кофа в ъгъла. 

- Какво по дяволите? - казах, малко по-силно. 

- Не ругай! - извика Хари и аз трепнах, след което избухнах в сълзи. Защо плачех? Аз никога не плача. 

- Плачеш ли? - попита Хари, изглеждайки загрижен. 

- Н-не. - излъгах, обръщайки се с гръб, така че Хари да не ме вижда. 

- Плачеш, нали? - Хари отключи вратата на килията и аз се изплаших дори повече. Какво щеше да прави? 

- Не ме наранявай. 

- Не искам моите кукли да са слаби, Холи. 

- Не съм слаба. 

- Да, си! Спри да плачеш, като бебе си! - изкрещя Хари, силният му глас отекна в цялата тъмница. 

- По дяволите, не съм слаба! 

- Не ругай! - извика Хари дори по-силно. 

- Мамка му, мамка му, мамка му, майната ти, мамка му, по дяволите, майната ти, мамка му! - крещях, като дете. 

В момента, честно казано, не ми пукаше какво щеше да каже или направи Хари. Радвах се, че му се противопоставих. 

- Ще съжаляваш, че не ми се подчиняваш! - изкрещя Хари, престъпвайки напред. 

- Млъкни, вече не ме е страх от теб. - изкрещях. - Ти си безполезна измет и аз си помислих, че ще си се променил, но не!

- Млъкни, Холи, заповядвам ти! - изкрещя Хари, престъпвайки още една крачка наред. Лицата ни бяха толкова близо, че можех да почувствам топлия му дъх, което ме плашеше. 

- Мразя т... - преди да завърша изречението си, Хари неочаквано разби устните си в моите. Без дори да мисля за последствията от това, което правех, отвърнах на целувката. 

- И аз те мразя.