The Dollhouse

Глава 24

Холи 

- Х-Холи? - каза Дакота шокирано. 

- Какво правиш? - изкрещях ядосано. 

- Просто слязох да си налея вода. 

- Наистина? Защото не изглежда така! 

- О боже мой, спри да преиграваш и млъкни! - Дакота извъртя очи. 

- Защо ти и Хари се бяхте нахвърлили един върху друг? - Погледнах към Хари, който просто стоеше и следеше разговора ни. Чудех се как може да не прави нищо и да се държи така, сякаш всичко е наред? 

- Защо ти пука, Холи? Защото обичаш Хари?! - Дакота ми изкрещя. 

- Какво по дяволите?! Не го обичам! 

- Наистина? Затова ли двамата сте се целували? 

- Дакота! 

- Какво?! Знам, че го оби.. - Дакота и аз бяхме прекъснати от сънената Жулиет, която влезе в стаята, търкайки очи. 

- Какво става? - попита Жулиет. 

- Защо си тук? - попитах, опитвайки се да не звуча грубо. 

- Чух виковете ви от горния етаж. - каза Жулиет. - Защо спорите? 

- Защото Холи и Хари.. - 

- Дакота! - извиках, спирайки я. 

- Може ли да ме оставиш да довърша?! 

- Може ли да млъкнеш по дяво.. - Хари най-накрая проговори и гласът му отекна из цялата стая. 

- Всички вие! Качвайте се горе и вървете в леглата си! - изкрещя раздразнено. Дакота, Жулиет и аз не спорихме с Хари, просто отидохме в спалнята ни. Предполагах, че това значеше, че не трябваше да се връщам в тъмницата. 

Щом се качихме, Жулиет внимателно затвори вратата след себе си. 

- Какво става? - прошепна Жулиет. 

- Нищо, просто… Сестрински спор. - отговорих ѝ, решавайки да не споменавам за целувката между Хари и мен, или за докосванията между Хари и Дакота. 

- Сестрински спор? Това звучеше наистина зле, сякаш някой щеше да се нарани. 

- Не преувеличавай нещата, добре сме. 

- За какво се карахте? 

- Е, Хари ц- Прекъснах Дакота точно на време, 

- Ще ти кажем утре, Жулиет, хайде просто да спим, окей? Шмугнахме се в леглата си и се опитахме да се унесем в дълбок сън.